Santita salesiana-Dal Covolo-Mocci- BG :: All Causes

Expand document

Collapse document

Santita salesiana-Dal Covolo-Mocci- BG

1 Pages 1-10

1.1 Page 1

1.2 Page 2

1.3 Page 3

1.4 Page 4

1.5 Page 5

1.6 Page 6

1.7 Page 7

1.8 Page 8

1.9 Page 9

1.10 Page 10

2 Pages 11-20

2.1 Page 11

2.2 Page 12

2.3 Page 13

2.4 Page 14

2.5 Page 15

2.6 Page 16

2.7 Page 17

2.8 Page 18

2.9 Page 19

2.10 Page 20

3 Pages 21-30

3.1 Page 21

3.2 Page 22

3.3 Page 23

3.4 Page 24

3.5 Page 25

3.6 Page 26

3.7 Page 27

3.8 Page 28

3.9 Page 29

3.10 Page 30

4 Pages 31-40

4.1 Page 31

4.2 Page 32

4.3 Page 33

4.4 Page 34

4.5 Page 35

4.6 Page 36

4.7 Page 37

4.8 Page 38

4.9 Page 39

4.10 Page 40

5 Pages 41-50

5.1 Page 41

5.2 Page 42

5.3 Page 43

5.4 Page 44

5.5 Page 45

5.6 Page 46

5.7 Page 47

5.8 Page 48

5.9 Page 49

5.10 Page 50

6 Pages 51-60

6.1 Page 51

6.2 Page 52

6.3 Page 53

6.4 Page 54

6.5 Page 55

6.6 Page 56

6.7 Page 57

6.8 Page 58

6.9 Page 59

6.10 Page 60

7 Pages 61-70

7.1 Page 61

7.2 Page 62

7.3 Page 63

7.4 Page 64

7.5 Page 65

7.6 Page 66

7.7 Page 67

7.8 Page 68

7.9 Page 69

7.10 Page 70

8 Pages 71-80

8.1 Page 71

8.2 Page 72

8.3 Page 73

8.4 Page 74

8.5 Page 75

8.6 Page 76

8.7 Page 77

8.8 Page 78

8.9 Page 79

8.10 Page 80

9 Pages 81-90

9.1 Page 81

9.2 Page 82

9.3 Page 83

9.4 Page 84

9.5 Page 85

9.6 Page 86

9.7 Page 87

9.8 Page 88

9.9 Page 89

9.10 Page 90

10 Pages 91-100

10.1 Page 91

10.2 Page 92

10.3 Page 93

10.4 Page 94

10.5 Page 95

10.6 Page 96

10.7 Page 97

10.8 Page 98

10.9 Page 99

10.10 Page 100

11 Pages 101-110

11.1 Page 101

11.2 Page 102

11.3 Page 103

11.4 Page 104

11.5 Page 105

11.6 Page 106

11.7 Page 107

11.8 Page 108

11.9 Page 109

11.10 Page 110

12 Pages 111-120

12.1 Page 111

12.2 Page 112

12.3 Page 113

12.4 Page 114

12.5 Page 115

12.6 Page 116

12.7 Page 117

12.8 Page 118

12.9 Page 119

12.10 Page 120

13 Pages 121-130

13.1 Page 121

13.2 Page 122

13.3 Page 123

13.4 Page 124

13.5 Page 125

13.6 Page 126

13.7 Page 127

13.8 Page 128

13.9 Page 129

13.10 Page 130

14 Pages 131-140

14.1 Page 131

14.2 Page 132

14.3 Page 133

14.4 Page 134

14.5 Page 135

14.6 Page 136

14.7 Page 137

14.8 Page 138

14.9 Page 139

14.10 Page 140

Santita salesiana-Dal Covolo-Mocci- BG

1 Pages 1-10

▲back to top

1.1 Page 1

▲back to top

Enrico Dal Covolo – Giorgio Mocci

Светците

от Салезианското

семейство

1.2 Page 2

▲back to top

„Светостта не се придобива за няколко дни;

достатъчно е да я искаме,

достатъчно е да я измолваме непрекъснато от Бога,

достатъчно е да започнем веднага”

Мадалена Морано

Портерти Nino MUSIO I Luigi ZONTA

Превод Бистра Пищийска – Макала

Редактор Анна Б. Николова

За повече информация

Салезиани на Дон Боско

Ул. „Пейо Яворов” №13, 6100 Казанлък

sdbsz@mail.bg

Първо издание

Превод от 2ро издание

На Издателство ELLEDICI

Santi nella Famiglia Salesiana

Enrico Dal Covolo

Giorgio Mocci

Internet: www.elledici.org

E-mail: mail@elledici.org

ISBN 978-954-9992-28-1

1.3 Page 3

▲back to top

Представяне

Светците от Салезианското семейство. Това e израз, който е

много повече от обикновено заглавие на книга. Той представлява едно

пламенно пожелание и в същото време означава основното призвание

на всички, които в различните части на света, принадлежат към

голямото семейство, вдъхновено от Светия Дух чрез харизмата на свети

Джовани Боско.

По пътя на светостта, към който всички сме призвани, преминаха

по един образцов начин, осемте светци сто и шестнадесетте блажени,

деветте достопочтени, и двадесет и осемте божи служители, които са

представени на страниците на тази книга.

Съответните биографични очерци отговарят на един единствен

въпрос: „Кои от аспектите на харизмата на Дон Боско са озарени

от светостта на тази личност?”. Така се достига до едно автентично

задълбочаване на салезианската харизма, не толкова чрез богословско

академично разсъждение, колкото по пътя, означен от науката на

любовта (scientia amoris), в която светците са специалисти. Това е и

пътят, който повече от всеки друг предизвиква в сърцата „носталгията”

по светостта.

Светостта е най-взискателният житейски път, който желаем да

осъществим заедно в нашите възпитателни общности; тя е най-ценният

дар и най-високата цел, които можем и трябва ясно да предложим на

всички, особено на младите. Само в атмосферата на живяна и изпитана

святост младежите ще имат възможността да направят смели житейски

избори, да открият Божия план за своето бъдеще, да оценят и приемат

дара на званията, изискващи специално посвещаване.

За тази цел е важно – и изисква да бъде оценено по един мъдър

начин - богатото наследство, оставено от мъжете и жените, на които

възпитателната система на Дон Боско е повлияла и ги е ориентирала по

пътя на светостта, превръщайки ги в шедьоври на човечност и благодат.

Отминали са само 120 години от смъртта на основателя, но през това

време превантивната система е дала неочаквани плодове, формирала e

герои и светци. Великата група на 161-те вече в славата или отправени

към почитта на олтарите, която изпълва следващите страници, е най-

яркият знак, който Божието Провидение е оставило в историята, за

да провъзгласи автентичността на възпитателната харизма на свети

1.4 Page 4

▲back to top

Джовани Боско.

Така ще се върнем към страстното пожелание, съдържащо се в

заглавието на книгата: да поемем по същия път на харизма и святост и

да се намерим и ние заедно с онзи „голям облак свидетели” (Евр. 12:1)1,

канонизирани или незнайни, които са преминали по този път преди

нас.

Защото това в крайна сметка е единственото, което наистина има

значение: „Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет” (Лев.

19:2).

Дон Паскуал Чавез Вилануева,

Главен настоятел,

Рим, 31 януари 2009 г.

1 Цитатите от Библия са по изданието на Светия Синод от 2005 г. Б.р.

1.5 Page 5

▲back to top

СВЕТЦИ

1.6 Page 6

▲back to top

ДЖОВАНИ

БОСКО

1837•1910

Джовани Боско е роден в Беки, част от Кастелнуово Д’Асти, на

16 август 1812 година в семейство на селяни. Баща му, Фран-

ческо Боско, умира, когато Джовани е едва двегодишен и Марге-

рита Окиена сама отглежда Антонио, Джузепе и Джованино. Се-

мейството преминава през моменти на крайна бедност, особено

в годините на глад. С блага строгост, постоянство и безгранична

вяра мъдрата възпитателка Маргерита преодолява трудностите и

превръща семейството си в истинска домашна църква. Дон Боско

разказва: „Бях още много малък, когато мама ме научи на първите

молитви. Веднага щом стана възможно да се присъединя към бра-

тята си, тя ме караше да коленича с тях сутрин и вечер. Спомням

си, че точно тя ме подготви за първата изповед”. От съвсем малък

1.7 Page 7

▲back to top

Джовани започва да усеща желанието да стане свещеник. На де-

вет години има сън, който оставя у него дълбок отпечатък за цял

живот и който му разкрива неговата мисия: „Бъди смирен, силен

и твърд”, му казва една жена, великолепна като слънцето „и това,

което виждаш да се случва с тези вълчета, превръщащи се в агън-

ца, ти ще го правиш за моите деца. Аз ще ти бъда учителка. Когато

дойде времето, всичко ще разбереш”. Братята и баба му не отдават

особено голямо значение на този сън, но майка му по тайнствен

начин усеща Божията воля: „Кой знае, дали пък няма да станеш

свещеник“. Като момче Джовани започва да занимава другарите

си с фокуси, овладени с усърдие, редуващи се с труд и молитва:

„Бях съвсем малък, но се стремях да разбера склонностите на

другарите си. Момчетата на моята възраст ме обичаха много и в

същото време се страхуваха от мен… Това, което по особен начин

ги привличаше към мен бяха разказите ми… В празнични дни

организирах представления, като изпълнявах номера, които бях

научил предварително. До тези представления не допусках онези,

които бяха богохулствали и ругали и бяха говорили лоши неща,

както и онези, които отказваха да се молят с нас”.

Джовани знае, че за да стане свещеник, ще трябва да учи, но сре-

ща съпротивата на брат си Антонио, който го иска за полска рабо-

та. Близо две години трябва да работи далеч от къщи като ратай

в чифлика „Моля”. По-късно среща дон Калосо, който убеждава

Антонио да остави брат си свободен. Джовани заживява с този

праведен свещеник и за пръв път изпитва свещеническото бащин-

ство и успява да поднови учението си. След смъртта на дон Калосо

Маргерита решава да раздели семейното имущество и Джовани,

на петнадесет години, отново тръгва на училище в Киери заедно

с по-малки от него деца. Благодарение на своите извънредни спо-

собности за учене взима повече класове за по-малко години и в съ-

щото време работи, за да плаща обучението си. Създава „Веселото

общество”1, в което събира младежите от градчето, с намерението

да им предложи да се забавляват по християнски и да им помогне

да се доближат до Църквата. През 1835 година влиза в семинария-

та. Един малък план, организиран в седем точки, ще го придружа-

ва до ръкоположението му. През юни 1841 година е ръкоположен

за свещеник. В този ден Маргерита му казва: „Вече си свещеник и

си по-близо до Исус. Запомни, че да започнеш да служиш литур-

гия, означава да започнеш да страдаш”. През следващите години

Дон Боско разбира значението на тези думи. Неговият духовен

ръководител дон Кафасо го съветва да усъвършенства знанията

1 Societa dell’Allegria. Б. р.

1.8 Page 8

▲back to top

си в конвикта2. Като негов помощник опознава живота в затвори-

те и решава да направи нещо, за да предпази младежите от риска

да станат престъпници. На 8 декември 1841 година в сакристията

на църквата „Свети Франциск от Асизи” Дон Боско среща Барто-

ломео Гарели, шестнадесетгодишен сирак. Всичко започва с едно

„Радвай се, благодатна Марийо”. След тази среща той събира око-

ло себе си първите момчета и организира неделния ораторий3. Не

малко от стотиците младежи с буен нрав, които той събира, често

биват гонени и неприемани. Дон Боско обаче не се обезкуражава.

Една вечер Бог му изпраща един заекващ мъж, който го придру-

жава до една барака, собственост на господин Пинарди. Така ора-

торият се установява окончателно във Валдоко. В неделите там се

преподава катехизис, играе се и се служи литургия, започват пър-

вите вечерни школи и за своите момчета Дон Боско се превръща

в писател на учебните помагала и преподавател. Маргерита, вече

на възраст, оставя дома си и внуците си, приема да отиде в Тори-

но да му помага и става за момчетата „мама Маргерита”. Започват

да дават подслон на бездомни сираци. Дон Боско ги учи на занаят

и на любов към Господа. Пее, играе и се моли с тях. Благодарение

на Светото провидение успява да закупи сградата на Пинарди, за

да може да приеме по-голям брой младежи. Сред тези момчета се

формират някои от неговите сътрудници и така ораторият успява

да се пръсне из различни части на Торино. Развива се възпитател-

ният метод на Дон Боско, известен като „превантивна система”:

„бъдете близо до момчетата, попречете на греха с разум, религия,

топлота и внимание. Станете светци, възпитатели на светци. На-

шите момчета осъзнават, че са обичани”. Младежът Доменико Са-

вио става първият плод на тази превантивна система. Дон Боско

често остава неразбран от политиците и дори от някои църковни

дейци, а от противниците на духовенството е считан за враг. Ня-

колко пъти се опитват да го убият. Но Мадоната закриля Дон Боско

и изпраща едно тайнствено куче, наречено Сивчо, което неведнъж

му спасява живота. За да поддържа и развива своята дейност сред

младежите, Дон Боско започва да организира лотарии и много-

кратно се унижава да иска милостиня от богати и благородници.

През януари 1854 предлага на четирима младежи, сред които Руа и

Калиеро, да станат негови по-близки сътрудници в милосърдните

дела към ближния, с намерението да създаде едно общество. През

1859 година, благодарение също така на помощта на Папа Пий IX,

2 Конвикт – допълнително обучение за свещениците.

3 Ораторий – при много църкви това е сграда или пространство, запазени за дейности

с младежите.

1.9 Page 9

▲back to top

се ражда една Конгрегация, която има за цел спасението на младе-

жта, като се бори с всяка форма на бедност и се ръководи от прин-

ципа: „Дай ми душите и вземи всичко останало”. Раждат се първите

домове извън Торино и продължават да се появяват нови звания.

Дева Мария Помощница, която винаги подкрепя Дон Боско в не-

говото дело, му осигурява многобройни, дори извънредни благо-

дати, както и парите, необходими за всичките му начинания. По-

мага му също в изграждането на едноименната базилика. Светото

провидение среща пътищата на Дон Боско и на девойката Мария

Мацарело, която прави нещо подобно на неговото дело за бедните

девойки в Морнезе. С помощта на Дон Боско Мария основава Ин-

ститута на дъщерите на Дева Мария Помощница4. На 11 ноември

1875 година първите десет мисионера, водени от дон Джовани Ка-

лиеро, по-късно епископ и кардинал, заминават за Южна Америка.

Впоследствие заминават и много други. Заедно със своите благоде-

тели и с активни миряни Дон Боско основава кръга на Салезиан-

ските сътрудници5 и създава за тях „Салезиански бюлетин”, който

и до днес се чете в много части на света. Дон Боско е съзерцател в

действие, моли се постоянно и с простота: докато почива, докато

пътува, докато върши каквото и да е. Учи на любов към Евхарис-

тията, Богородица и папата. Изповедник е на стотици младежи.

Сред любимите му неща са работата и умереността. Пише хиляди

писма и публикува различни трудове по разнообразни теми. Сред

главните можем да споменем: „Католически четива”6, „История на

спасението”7, „История на Италия”8 и „История на папите”9. С вече

изчерпани сили, изтощен от усилията, пристъпва към последните

си мигове с посланието: „Кажете на моите младежи, че ги очаквам

всички в рая”. Умира на 31 януари 1888 на 72 години. Днес салези-

анското семейство е разпространено по целия свят. По случай сто-

годишнината от смъртта на Дон Боско папа Йоан Павел II го обя-

вява за „отец и учител на младежите”.

4 L’Istituto delle Figlie di Maria Ausiliatrice. Б. пр.

5 Cooperatori Salesiani. Б. пр.

6 „Le Letture Cattolichi”. Б. пр.

7 „La Storia Sacra”. Б. пр.

8 „La Storia d’Italia”. Б. пр.

9 „La Storia dei Papi”. Б. пр.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 2 ЮНИ 1929 ГОДИНА ОТ ПАПА ПИЙ XI.

КАНОНИЗИРАН НА 1 АПРИЛ 1934 ГОДИНА ОТ ПАПА ПИЙ XI.

1.10 Page 10

▲back to top

ДЖУЗЕПЕ

КАФАСO

1811•1860

Джузепе Кафасо е роден в Кастелнуово д’Асти на 15 януари

1811 година. Той е син на дребни собственици на земя, трето

от четири деца, последното от които - Марияна, е майката на бла-

жения дон Джузепе Аламано. Още от най-ранно детство, в семей-

ството му и в цялото селище го смятат за малък светец. Завършва

обучението си по богословие в семинарията на Киери и през 1833

г. е ръкоположен за свещеник. Четири месеца по- късно се уста-

новява в църковния конвикт, за да усъвършенства формирането1

си като свещеник и пастир. Там ще работи през целия си живот и

ще стане негов ректор. В конвикта се живее според духовността

на свети Игнаций и според богословската и пасторална нагласа

1 Формация – обучение в морален и духовен живот. Б. р.

2 Pages 11-20

▲back to top

2.1 Page 11

▲back to top

на свети Алфонсо Мария де’Лигуори. Обучението се провеж-

да с голямо внимание и цели да формира добри изповедници и

умели проповедници. Джузепе изучава и доразвива духовността

на свети Франциск Салски и по-късно ще предаде този интерес

преди всичко на един от своите ученици – Джовани Боско. Така

дон Кафасо, духовният ръководител на Дон Боско в периода 1841

- 1860 година, ще допринесе за формирането и насочването на

неговата личност и духовност. Типично за учението му е набляга-

нето на ежедневните задължения по пътя към светостта. Сам Дон

Боско свидетелства: „извънредната добродетелност на Кафасо се

състоеше в непрестанното и изпълнено с изключителна вярност

практикуване на обикновените добродетели”. Винаги внимателен

към най-нуждаещите се, посещава и подпомага финансово най-

бедните, поднасяйки им утешение, извиращо от свещеническо-

то му служение. Неговият апостолат се състои също в духовната

грижа за затворници и осъдени на смърт и заради това е наричан

„свещеникът на затворниците”. Благоразумен и сдържан духовен

учител, той също е духовен ръководител на свещеници, миряни,

политици, учредители. Папа Пий XI го нарича „перлата на ита-

лианското свещенство”. Дон Кафасо поддържа и финансово Дон

Боско и Салезианската конгрегация от самото и създаване. След

кратко боледуване умира в Торино на 23 юни 1860 г. на 49 години.

Папа Пий XII го обявява за „модел на свещенически живот, баща

на бедните, утешител на болните, облекчение на затворниците,

здраве за осъдените на смърт”. Същият папа, в енцикликата Menti

Nostrae от 23 септември 1950, го предлага за „образец за свеще-

ниците”.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 3 МАЙ 1925 ГОДИНА ОТ ПАПА ПИЙ XI.

КАНОНИЗИРАН НА 22 ЮНИ 1947 ГОДИНА ОТ ПАПА ПИЙ XII.

2.2 Page 12

▲back to top

МАРИЯ ДОМЕНИКА

МАЦАРЕЛО

1837•1881

Мария Доменика е родена в Морнезе, провинция Алесандрия

(Пиемонте), на 9 май 1837 година, в многодетно селско се-

мейство. Надарена с необикновена физическа издръжливост, от

малка работи на полето с баща си Джузепе: „за да не ни остави

Бог без хляб, трябва да се молим и да работим”, казва баща ќ.

Благодарение на дълбоко християнското възпитание, което по-

лучава в семейството си, Мария прави големи жертви, за да може

всекидневно да среща Исус в Евхаристията: „Без Него не бих мо-

гла да живея”. През 1860 г. в Морнезе избухва епидемия от тиф.

Изповедникът ќ, дон Пестарино, я моли за помощ при гледането

на няколко роднини от фамилията Мацарело. Мария приема и

скоро се разболява. Излекувана е неочаквано, изгубвайки обаче

2.3 Page 13

▲back to top

за известно време физическата си издръжливост, но не и вярата

си. Вървейки веднъж по улицата, получава тайнствено видение:

вижда една огромна сграда с много момичета, тичащи из двора

и един глас, които ќ казва: „На теб ги поверявам”. Тъй като не

може да работи повече селска работа, заедно с приятелката си Пе-

тронила решава да стане шивачка, за да учи бедните момичета да

шият. Светият Дух формира у нея майчино сърце. Благоразумно

и мъдро тя възпитава момичетата с предпазваща любов. Отваря

една малка работилница и подобно на Дон Боско Господ ќ изпра-

ща първите сирачета. Пристигат и първите сътруднички, които

дон Пестарино нарича „Дъщери на Непорочната”1. Дон Боско

пристига в Морнезе със своите младежи през 1864 г., за да отвори

един пансион за момчета от селото. Мария го чува и възкликва:

„Дон Боско е светец и аз го слушам”. Дон Боско посещава малка-

та работилница на „Дъщерите на Непорочната” и остава много

впечатлен. Когато папа Пий IX иска от Дон Боско да основе един

женски институт, той извиква дон Пестарино, избира „Дъщерите

на Непорочната” и ги изпраща в новопостроения пансион. Ма-

рия и другарките ќ са принудени да търпят подигравки и глад

също поради враждебност от страна на съселяните им, но оста-

ват винаги весели и вярата им остава непоклатима.

На 5 август 1872 г. първите петнадесет „Дъщери на Непо-

рочната” стават „Дъщери на Дева Мария Помощница”. Мария е

поставена за тяхна настоятелка, но отначало иска да я наричат

„наместница”, защото казва, че „истинската настоятелка е Бого-

родица”. Институтът нараства и започва да се разпространява.

Започват да се отварят и първите домове. През 1877 г. започват

мисиите в Америка. Мария е наречена „майка”. Независимо от

това, тя остава естествена и грижовна към всички, дава винаги

пример дори в най-унизителната работа. Със своята мъдрост на-

правлява духовността на института, въплъщавайки в „Дъщери-

те на Дева Мария Помощница” харизмата, дадена на Дон Боско.

Умира в Ница Монферато на 14 май 1881 г., на 44 годишна въз-

раст. При смъртта ќ институтът наброява вече 166 сестри и 65

послушнички, живеещи в 26 домове (17 в Италия, 3 във Франция

и 6 в Америка).

1 „Figlie dell’Immacolata”. Б. пр.

ОБЯВЕНА ЗА БЛАЖЕНА НА 20 НОЕМВРИ 1938 ГОДИНА ОТ ПАПА ПИЙ XI.

КАНОНИЗИРАНА НА 24 ЮНИ 1951 ГОДИНА ОТ ПАПА ПИЙ XII.

2.4 Page 14

▲back to top

ДОМЕНИКО

С А ВИ О

1842•1857

Доменико е роден на 2 април 1842 година в Сан Джовани ди

Рива близо до Киери, провинция Торино.

Израства в семейство, богато на духовни ценности. От малък

прави изключително впечатление с човешката и християнската

си зрялост. Чака свещеника пред църквата, дори и в сняг, за да

помага при отслужването на Светата литургия. Винаги е ве-

сел. Приема живота с голяма сериозност и затова, след като едва

седемгодишен е допуснат до първо причастие, набелязва в една

тетрадка своя житейски план: „Ще се изповядвам много често и

ще приемам причастие колкото пъти изповедникът ми позволи.

Искам да освещавам празничните дни. Моите приятели ще са

Исус и Дева Мария. По-скоро смърт отколкото грехове”. На 12

2.5 Page 15

▲back to top

години среща Дон Боско и го моли да бъде приет в оратория в

Торино, защото пламенно желае да учи, за да стане свещеник.

Удивен Дон Боско му казва: „Струва ми се, че в теб има добър

материал”. „Тогава аз ще съм материалът, а вие ще сте майсторът”,

му отговаря Доменико. Едва приет в оратория, моли Дон Боско

да му помогне „да стане светец”. Кротък, винаги ведър и радос-

тен той полага много усилия в училищните си задължения и в

служба на своите другари по всякакъв начин, като ги учи на

катехизис, помага на болните, усмирява кавгите.

Току-що дошъл в оратория, започва да казва на другарите си:

„Да знаете, че ние тук поддържаме светостта сред нас с това, че

сме винаги много весели”. Да се стараем „да избегнем греха като

един голям враг, който ни краде благодатта от Бог и мира от

сърцето ни, и да изпълняваме точно задълженията си”.

Абсолютно верен на своята програма, подкрепян от интензив-

ното приемане на тайнствата и от истинска синовна набожност

към Богородица, щастлив в това да се жертва, той е обсипан от

Бог с всевъзможни дарове и харизми.

На 8 декември 1854 г. е провъзгласена догмата за Непорочното

зачатие от Папа Пий IX. Доменико се обрича на Богородица и за-

почва да напредва стремително в светостта. През 1856 г. с някол-

ко приятели от оратория основава „Дружината на Непорочнaтa”1

за групова апостолска дейност. Мама Маргерита казва на Дон

Боско: „Имаш много добри младежи, но нито един не превъзхож-

да прекрасното сърце и прекрасната душа на Доменико Савио”. И

обяснява: „Виждам го винаги да се моли, остава в църквата след

другите; всеки ден открадва от почивката си, за да посети Свето-

то тайнство… Стои в църквата като ангел, обитаващ рая”.

Умира в Мондонио на 9 март 1857 г. Самият Дон Боско

пише биографията му и плаче всеки път, когато я препрочита.

Неговите тленни останки се почитат в базиликата на Дева Мария

Помощница в Торино.

Неговият празник е на 6 май. Папа Пий XI го определя като

„едно дете, но всъщност исполин на духа”. Покровител е на ро-

дилките и ежегодно чрез неговото застъпничество се получават

многобройни благодати.

1 „Compagnia dell’Immacolata”. Б. пр.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 5 МАРТ 1950 ГОДИНА ОТ ПАПА ПИЙ XII.

КАНОНИЗИРАН НА 12 ЮНИ 1954 ГОДИНА ОТ ПАПА ПИЙ XII.

2.6 Page 16

▲back to top

ЛЕОНАРДО

МУРИАЛДО

1828•1900

Леонардо Муриалдо е роден в Торино на 26 октомври 1828 годи-

на, осмото дете в заможно семейство. Едва четиригодишен,

остава сирак без баща. Въпреки това получава отлично христи-

янско възпитание в пансиона на Сколопи в Савона. В младеж-

ките си години преминава през дълбока духовна криза, която

в крайна сметка ще го отведе до духовно обръщане и откриване

на свещеническото звание. Заема се с изучаване на философия и

богословие в Торино. В тези години започва да работи в оратория

„Ангел хранител”, ръководен от братовчед му, богослова Робер-

то. Благодарение на това сътрудничество лично опознава про-

блемите на торинската младеж: младежи от улицата, затворници,

коминочистачи, момчета за всичко. През 1851 г. е ръкоположен

2.7 Page 17

▲back to top

за свещеник. Започва да работи в пряк контакт с дон Кафасо и

Дон Боско и от последния е назначен за директор на оратория

„Св. Луиджи”. Леонардо поема дълбоко в себе си превантивната

система, въплъщава я и я прилага във всичките си бъдещи об-

разователни дейности. През 1866 г. поема управлението на пан-

сиона „Артиджанели” в Торино, чиято грижа е подслоняването

на бедни и изоставени момчета и тяхното човешко, християнско

и професионално формиране. Извършва безброй пътувания в

Италия, Франция и Англия, за да посети помощни и образова-

телни институции, за да разбере, сравни и подобри собствената

си образователна система.

Той е сред учредителите на първите публични (общодостъп-

ни) католически библиотеки и на сдружението на работниците

католици1, на които за дълги години ще дава църковна подкрепа.

През 1873, с помощта на няколко съратници, основава Конгрега-

цията на свети Йосиф2. Цел на апостолата му е възпитанието на

младежта, особено на бедните и изоставените. Открива орато-

рии, професионални училища, домове за момчета и работници

и земеделски колонии. Задълбочава дейността си в мирските

асоциации, особено в полето на професионалното формиране на

младежите и на добрия печат. Неговото мото е „Действай и

мълчи”. Той е човек на духа и молитвата, съзерцател в действие

също като Дон Боско. Около 1884 г. има няколко атаки на брон-

хопневмония. Дон Боско отива да го благослови, но независимо

от изпитанията и трудностите дон Леонардо живее до 30 март

1900 година. Загубата на баща му в крехка възраст го вдъхновя-

ва да бъде баща и водач на младежите, които Господ пожелава

да му повери. Животът му, стилът му и делото му го поставят

редом с неговия приятел и пример свети Джовани Боско.

1 L’Unione degli Operai Cattolici. Б. пр.

2 Congregazione di San Giuseppe (Giuseppini del Murialdo). Б. пр.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 3 НОЕМВРИ 1963 ГОДИНА ОТ ПАПА ПАВЕЛ VI.

КАНОНИЗИРАН НА 3 МАЙ 1970 ГОДИНА ОТ ПАПА ПАВЕЛ VI.

2.8 Page 18

▲back to top

ЛУИДЖИ

ВЕРСИЛЯ

1873•1930

Луиджи Версиля е роден в Олива Джеси, в провинция Падуа,

на 5 юни 1873 година. От малък помага при отслужването на

литургията и хората лесно си го представят като свещеник, но

той не ще и да чуе, защото желае да стане ветеринарен лекар.

Дванадесет годишен е приет от Дон Боско, от когото e запленен

до такава степен, че променя намерението си. През 1888 г., мал-

ко след смъртта на светеца, Луиджи е поразен от церемонията

по предаването на Разпятието на седем мисионери и решава да

стане салезианин с надеждата да бъде изпратен като мисионер.

Завършва философия и скоро след това е готов за свещеническо

ръкополагане, което се състоява през 1895 година. Едва 23- го-

дишен е назначен от дон Руа за възпитател на послушниците в

2.9 Page 19

▲back to top

Дженцано ди Рома, задължение, което изпълнява в течение на де-

сет години с доброта, твърдост и търпение. Пожелани от еписко-

па на Макао, шест салезиани, ръководени от Версиля, пристигат

в Китай през 1906 г. По този начин те осъществяват едно често

повтаряно пророчество на Дон Боско. След като установяват в

Макао „дома майка” на салезианите, отварят мисия също и в Гу-

анджоу. Дон Луиджи вдъхва живот на мястото по маниера на Дон

Боско: организира една много харесвана музикална група, отваря

сиропиталища и оратории. През 1918 година салезианите ще по-

лучат от апостолическия викарий на Кантон мисията в Суджоу.

На 9 януари 1921 година дон Версиля е ръкоположен за епис-

коп. Мъдър, неуморим и беден, постоянно пътува, за да посети

и окуражи събратята си и всички християни на територията си.

Неговите посещения в селата са празник преди всичко за децата.

Той е истински пастир, изцяло посветен на своето стадо. Дава на

викарията солидно устройство, като основава семинария и домо-

ве за формиране1 и сам проектира различни места за подслон на

възрастни и нуждаещи се. С непоколебима убеденост се грижи за

формирането на катехистите. В своите бележки записва: „Мисио-

нерът, който не е в единение с Бог, е канал, които се откъсва от из-

вора. Мисионерът, който се моли много, прави много”. Също като

Дон Боско е пример на работливост и въздържание. Междувре-

менно политическата ситуация в Китай става много напрегната,

особено по отношение на християните и чуждестранните мисио-

нери. Започват преследвания. На 13 февруари 1930 г. заедно с дон

Караварио епископът отива на пастирско посещение в мисията

в Луджоу. Придружават го също няколко момичета и момчета,

учили в Суджоу. На 25 февруари една група пирати с болшевиш-

ка ориентация спира лодката на епископа и искат да отведат мо-

мичетата. Епископът и дон Караварио им пречат с всички сили.

Те са жестоко бити и накрая разстреляни. Преди да бъдат убити,

успяват да се изповядат взаимно. Последният им дъх е за душите

от обичния им Китай.

1 В салезианската традиция тези домове са предновициат, новициат и постновициат. Б. р.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 15 МАЙ 1983 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

КАНОНИЗИРАН НА 1 ОКТОМВРИ 2000 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II..

2.10 Page 20

▲back to top

КАЛИСТО

КАРАВАРИО

1903•1930

Калисто Караварио е роден в Куорне, провинция Торино, на

18 юни 1903 година. От малък е смятан от всички за до-

бро дете, поради своя благ и разсъдлив нрав. Привлечен е към

молитвата по един естествен начин и обича майка си с подчер-

тана нежност, както свидетелстват писмата, които си пишат. На

петгодишна възраст заедно със семейството си се премества в

Торино, близо до оратория на Порта Нуова. В училището на са-

лезианите е между първите в класа си и всяка сутрин помага в

отслужването на литургията.

Според съвета на директора на оратория, дон Гарели, става по-

слушник и постъпва в Конгрегацията на салиезианите. През

1922 г. монс. Версиля е в Торино и говори за мисиите пред свеще-

3 Pages 21-30

▲back to top

3.1 Page 21

▲back to top

ниците. Калисто му казва: „Монсиньор, ще видите, че ще се при-

съединя към вас в Китай”. Когато дон Гарели заминава за Китай,

Калисто толкова настоява, че скоро след това успява да го послед-

ва. Майка му казва на дон Гарели: „На драго сърце оставям сина

си в ръцете на Дон Боско”. Калисто пише: „С всички чувства, на

които съм способен, Ти благодаря, Господи, че си ми дал такава

добра майка. Мамо, една новина, която ще те зарадва: тази су-

трин дадох първия си урок по катехизис на китайски”. Калисто е

изпратен в Макао и после за две години на остров Тимор, където

впечатлява всички, включително директора, със своята доброта и

апостолска ревност. „Моя добра майко, пише той, моли се за своя

Калисто да бъде свещеник не наполовина, a в пълнота.” На 18 май

1929 г., след завръщането му в Суджоу, монс. Версиля го ръко-

полага за свещеник и му поверява мисията в Луджоу. За кратко

време той посещава всички семейства и спечелва симпатиите на

децата от училищата. Междувременно политическата ситуация в

Китай става много напрегната особено по отношение на христи-

яните и чуждестранните мисионери. Започват преследвания. На

13 февруари дон Караварио е в Суджоу,задапридружиепископав-

неговoтoпастирско посещение в мисията на Луджоу. По време на

пътуването една група пирати се опитва да залови момичетата

катехистки, които се намират в лодката с мисионерите. Дон Ка-

листо се опитва да разговаря вежливо с тях, но те започват да го

удрят, a също и монс. Версиля. Принуждават ги да слязат от лод-

ката и ги завеждат в гората. Преди да бъдат застреляни, двамата

мъченици успяват да се изповядат взаимно.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 15 МАЙ 1983 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

КАНОНИЗИРАН НА 1 ОКТОМВРИ 2000 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

3.2 Page 22

▲back to top

ЛУИДЖИ

ОРИОНЕ

1872•1940

Луиджи Орионе е роден в Понтекуроне, в епархията на Тортона

на 23 юни 1872 г.. Помага на баща си в работата му по уличното

павиране до тринадесет годишна възраст. Луиджи желае да учи,

за да стане свещеник и е приет във францисканския манастир на

Вогера, но е принуден да напусне, поради тежка пневмония. При-

ет е в пансиона на Валдоко, където се запознава с вече възрастния

Дон Боско. Успява да придобие привилегията да се изповядва при

него. Приготвя три тетрадки изпълнени с грехове, нo ги вижда

скъсани от светеца, който между другите неща му казва: „Ние ще

останем приятели завинаги”. В Торино поема дълбоко в себе си

салезианския дух и опознава работата на института „Котоленго”1.

1 Opera del Cotolengo. Б. пр.

3.3 Page 23

▲back to top

През 1889 г. започва да изучава философия в семинарията в

Тортона. През 1892 г., все още семинарист, отваря в града орато-

рий, а през следващата година и пансион. През 1895 г. е ръкопо-

ложен за свещеник. По време на същата церемония, епископът

облича в дреха на семинаристи шест ученика от неговия панси-

он. Започва да открива институти из цяла Италия, a през 1903 г.

епископът на Тортона признава малкия клон на Конгрегацията

„Малък институт на Божественото провидение”2, включващ све-

щеници, братя помощници и отшелници, с апостолската хaризма

„да сътрудничат, за да доведат малките, бедните и народа на църк-

вата при папата чрез милосърдни дейности”. След ужасното земе-

тресение от 1908 г. той помага на сираците и на цялото население

в Месина и Реджо Калабрия. Назначен е от папа Пий X за гене-

рален викарий на епархията на Месина. След като напуска Сици-

лия, продължава да работи за развитието на своята Конгрегация,

осигурявайки помощи на нуждаещи се из цяла Италия по време

на Първата световна война. През 1915 г. формира женския клон

на Конгрегацията - „Малки сестри мисионерки на Милосърдие-

то”3, към които през 1927 година ще се присъединят „Незрящите

сестри обожателки на Евхаристията”4 и в последствие „Съзерца-

телните сестри на разпнатия Исус”21. По-късно от тях ще произ-

лязат Мирският институт и Движение на миряните oрионити5.

Тези организации ще се разпространят в много части на света:

Латинска Америка, Съединените щати, Англия, Албания и т. н.

На 12 март 1940 г. дон Орионе умира в един от домовете на Мал-

кия институт в Санремо. Луиджи винаги пази в себе си думите

на Дон Боско: „Ние ще останем приятели завинаги”. Само след

дълга молитва на гроба на светеца се убеждава, че Господ не го

желае сред салезианите. Никога не забравя модела на Валдоко

и често казва: „Бих вървял по горящи въглени, само и само да

зърна Дон Боско и поне още веднъж и да му благодаря”.

2 „Piccola Opera della Divina rovidenca”. Б. пр.

3 „Le Piccole Suore Misionarie della Carita”. Б. пр.

4 „ le Suore Sacramentine non vedenti adoratrici”. Б. пр.

5 L’Istituto Secolare e I Movimento Laicale Orionino Б. пр.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 26 ОКТОМВРИ 1980 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

КАНОНИЗИРАН НА 16 МАЙ 2004 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

3.4 Page 24

▲back to top

3.5 Page 25

▲back to top

БЛАЖЕНИ

3.6 Page 26

▲back to top

ЛУИДЖИ

ГУАНЕЛА

1842•1915

Луиджи Гуанела е роден във Фрачишо ди Камподолчино във

Вал Сан Джакомо, провинция Сондрио, на 19 декември 1842

г.. Специфичното географско положение на земята, на която из-

раства, оформя у него твърд характер: устойчив, умерен и изпъл-

нен с дух на жертвоготовност. Отличава се с голямата си вяра

обогатявана и подхранвана от благочестието, на което се учи от

близостта си с простодушните и бедните. Учи в пансиона „Га-

лио” в Комо и в различни епархиални семинарии. През 1866 г.

е ръкоположен за свещеник и скоро след това назначен за ено-

рийски свещеник на Савоньо. С много ревност се посвещава на

младежите, като заради тях се занимава с училището и вдъхва

нов живот на католическата дейност. Междувременно се свързва

3.7 Page 27

▲back to top

с Дон Боско. Очарован от салезианската харизма, прави опит да

отвори пансион за младежи, но проектът е неуспешен. Незави-

симо от това той желае да бъде с Дон Боско и през 1875 г. става

салезианин. Започва да се занимава с оратория „Свети Луиджи”

в Торино, и скоро след това е назначен за директор на пансиона

Дуюпраз в Тринита, Кунео.

В Конгрегацията на салезианите остава само три години, защо-

то Господ решава друго: епископът го извиква в епархията. Луи-

джи не се страхува да защитава своите младежи и бедни дори пред

натиска на могъщите и на политиците. Поради това е принуден

да затвори училището за бедни деца в Траона. Изпратен е от епис-

копа да ръководи един приют за бедни възрастни хора. Там нами-

ра група сестри урсулинки, които организира в Конгрегацията на

Дъщерите на Пресвета Мария на Провидението. Новата Конгре-

гация е посветена на възпитанието на младежта, по-специално

на бедните и отхвърлените, в обслужването на душевно болни и

на придружаването и подкрепата на изоставени възрастни хора.

В Комо основава „Дома на Божието Провидение”, в центъра на

който израства светилището на Пресвятото сърце. С подкрепата

на епископа основава също мъжкия клон „Слуги на милосърди-

ето”, със същите цели. Неговите конгрегации разцъфтяват в Ита-

лия, Швейцария и Съединените щати. За подкрепа на умиращите

основава „Благочестив съюз на преминаването на свети Йосиф”.

Построява различни църкви и основава организации за емигран-

ти и отхвърлени. Това, което получава от общуването си с Дон

Боско, е не само склонността към работа с младежите, която ще

носи със себе си през целия си живот, но особено послушанието

пред предстоящите. Подобно на Дон Боско, той е послушен на

епископа дори когато страда и остава неразбран. Умира в Комо

на 24 октомври 1915 г.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 6 АПРИЛ 1962 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 25 ОКТОМВРИ 1964 ГОДИНА ОТ ПАПА ПАВЕЛ VI.

3.8 Page 28

▲back to top

МИКЕЛЕ

Р УА

1837•1910

Микеле Руа е роден в Торино на 9 юни 1837 г., последно от де-

вет деца. Губи баща си на осемгодишна възраст. До трето

отделение учи при „Братята от християнските училища”1. Тряб-

вало да започне работа в торинската оръжейна фабрика, където е

работил и баща му, но Дон Боско, който в неделя е изповядвал в

неговото училище, му предлага да продължи обучението си при

него, убеждавайки го, че за разходите ще се погрижи Провиде-

нието. Един ден Дон Боско раздава медальончета на момчетата.

Микеле е последен на опашката и пристига късно, но чува: „Взе-

ми Микелино!”. Свещеникът обаче не му дава нищо, а добавя:

„Ние двамата ще делим всичко наполовина”. Така и става. Заед-

1 „Fratelli delle Scuole Cristiane”. Б. р.

3.9 Page 29

▲back to top

но с Доменико Савио се включва в „Дружината на Непорочната”.

Той e образцов ученик и апостол сред другарите си. Дон Боско му

казва: „Имам нужда от помощ. Ако си съгласен, ще ти дам да об-

лечеш дрехата на семинарист”. “Съгласен съм!” отговаря Микеле.

На 25 март 1855, в стаичката на Дон Боско, Микеле дава пред на

основателя обетите за бедност, целомъдрие и послушание. Става

първият салезианин. Започва да работи усилено: преподава ма-

тематика и религия, помага в трапезарията, в двора, в параклиса;

до късна нощ преписва с краснопис писмата и публикациите на

Дон Боско и освен това учи, за да стане свещеник. По това време

е само на 17 години! Поверено му е и ръководството на неделния

ораторий „Св. Луиджи”. През ноември 1856 г. умира мама Мар-

герита. Микеле отива при своята майка с въпроса: „Мамо, би ли

искала да дойдеш при нас?”. Госпожа Джована Мария отива и така

дори и в това семейство Руа и семейство Боско делят наполови-

на. Остава във Валдоко за 20 години. През 1858 г. той придру-

жава Дон Боско при папа Пий IX за утвърждаване на правилата

на Конгрегацията. След завръщането им му е поверено ръковод-

ството на първия ораторий във Валдоко. На 28 юли 1860 г. е ръко-

положен за свещеник. Дон Боско му пише бележка: „Ти по-добре

от мен ще видиш, че салезианското дело ще прехвърли границите

на Италия и ще се установи из целия свят”. Дон Руа отваря пър-

вия салезиански дом извън Торино, в Мирабело. Няколко години

след това се завръща във Валдоко като заместник и помощник на

Дон Боско във всичко.

През ноември 1884 г. папа Лъв XIII назначава дон Руа за вика-

рий и наследник на Дон Боско, който ще умре в ръцете му четири

години по-късно. Дон Руа, вече считан за „живо правило“, проя-

вява същата бащинска обич както Дон Боско. Посреща и преодо-

лява многобройни трудности в управлението на Конгрегацията.

Заздравява мисиите и салезианския дух. Умира на 6 април 1910

г. на 73 години. При него обществото нараства от 773 на 4000 са-

лезиани, домовете от 57 на 345, провинциите от 6 на 34 в 33 стра-

ни. При обявяването му за блажен папа Павел VI заявява: „Той

превърна извора в река”.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 26 ЮНИ 1953 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 29 ОКТОМВРИ 1972 ГОДИНА ОТ ПАПА ПАВЕЛ VI.

3.10 Page 30

▲back to top

ЛАУ РА

ВИКУНЯ

1891•1904

Лаура Кармен Викуня е родена в Сантяго, Чили на 15 април

1891 от Хосе Доминго и Мерседес Пино. Аристократичното

чилийско семейство Викуня е принудено да отиде в изгнание в

резултат на революцията в страната. Намират убежище в бедна

къща в Темуко, но скоро след това Хосе Доминго умира внезапно

и Мерседес се принуждава да потърси убежище в Аржентина за-

едно с двете си дъщери. Установяват се близо до Хунин де лос Ан-

дес. Мерседес се запознава с богатия земевладелец Мануел Мора

и се съгласява да започне работа в неговия чифлик, но също и

да заживее с него. През 1900 година Лаура е приета заедно със

сестра си Джулия Аманда в пансиона на „Дъщерите на Мария

Помощница”. Проявява се като образцова ученичка: ревностна

4 Pages 31-40

▲back to top

4.1 Page 31

▲back to top

в молитвата, внимателна към указанията на сестрите, готова да

помогне на другарките си, винаги весела и жертвоготовна.

На следващата година приема първо причастие със същата пла-

менност и същите намерения като свети Доменико Савио, когото

тя взима за пример, а по-късно влиза в „Сдружението на дъще-

рите на Мария”. Когато по време на катехизис учителят обяснява

тайнството брак, Лаура разбира състоянието на грях, в което е

майка ќ, и неочаквано припада. Разбира също защо по време на

ваканциите в чифлика майка ќ я кара да се моли на скришно и

защо не приема причастие. От този момент Лаура започва да се

моли усилено и да прави жертви за обръщането на своята майка.

През ваканцията на 1902 г. Мануел Мора, който по това време

вече тормози майка ќ, се опитва да посегне на невинността на Ла-

ура, но тя отблъсква с твърдост всичките му атаки, като с това го

кара да побеснее от гняв. Връща се в пансиона като ученичка-по-

мощник, защото той не желае да плаща повече таксата ќ. Моли

горещо да стане Дъщеря на Дева Мария Помощница, но ќ отказ-

ват заради нередовното положение на майка ќ. Обрича живота си

на Господ за обръщането на майка си, приема да води аскетичен

живот и със съгласието на изповедника си, дон Крестанело, по-

лага обет за живот според евангелските съвети. Веднъж Мора я

ударя жестоко, защото отново го отблъсква, а тя е вече изтоще-

на от жертвите и от болестта. В последната си нощ доверява на

майка си: „Мамо, аз умирам! Отдавна моля Исус за това, като му

поднасям живота си за теб, за да спечеля твоето завръщане при

Бог… Мамо, няма ли да имам радостта да те видя разкаяна преди

смъртта?”. „Лаура, отговаря Мерседес, обещавам ти, че ще напра-

вя каквото искаш.” С тази радост Лаура умира вечерта на 22 януа-

ри 1904 г.. Тленните ќ останки почиват в параклиса на „Дъщерите

на Дева Мария Помощница” в Баия Бланка. На стогодишнината

от смъртта на Дон Боско избраната дъщеря, която дава живота

си за добродетелта, най-скъпа на учителя ќ, е обявена за блаже-

на от Йоан Павел II в Кастелнуово Дон Боско в присъствието на

стотици младежи.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 5 ЮНИ 1986 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА БЛАЖЕНА НА 3 СЕПТЕМВРИ 1988 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

4.2 Page 32

▲back to top

ФИЛИПО

РИНАЛДИ

1856•1931

Филипо Риналди е роден в Лу Монферато в провинция Алек-

сандрия на 28 май 1856, осмо от девет деца. С Дон Боско се за-

познава в своето село, когато е още съвсем малък по време на една

от многото разходки, които свещеникът организира със своите

младежи. На 10 годишна възраст баща му го записва в пансиона в

Мирабело, който той ще напусне по своя воля след няколко месе-

ца. Дон Боско му пише и се опитва да го убеди да се върне, но ре-

шението на Филипо остава непроменено. През 1874 г. Дон Боско

отива в Лу, за да го убеди да го последва в Торино, но без успех.

Три години по-късно успява да го убеди и на 21 години в Сампи-

ердарена Филипо започва пътя на зрялото звание. През 1880 г.,

след послушничеството, дава своите вечни обети пред Дон Боско.

4.3 Page 33

▲back to top

Благодарение на светото настояване на основателя, през декем-

ври 1882 г. Филипо дава своя отговор на Господ и е ръкоположен

за свещеник. Скоро след това светецът на младежите го назначава

за директор в Мати, пансион за зрели звания, който по-късно ще

бъде преместен в Торино. Малко преди смъртта на Дон Боско дон

Риналди пожелава да се изповяда при него. Преди да му даде оп-

рощение, светецът, който вече е напълно безсилен, му казва само

една дума: „размишление”. През 1889 г. дон Руа го назначава за

директор в Барселона. „Нужно е бързо да се справиш с множе-

ство деликатни въпроси”, му казва той. За три години, с молитва,

кротост и бащинско вдъхновяващо присъствие сред младежите

и сред салезианската общност, подновява дейността ќ. Назначен

е провинциал за Испания и Португалия. За девет години, също

с материалната помощ на достопочтената Доротеа Чопитеа, дон

Риналди основава 16 нови домове. След посещението си там дон

Руа остава много впечатлен и впоследствие го назначава за гене-

рален префект на Конгрегацията. На новия си пост дон Риналди

продължава да работи с плам, без нито за миг да изостави свеще-

ническите си задължения. Върши своята работа на ръководител

с благоразумие, милосърдие и интелигентност. След смъртта на

дон Руа е потвърден като генерален префект и викарий от дон

Албера. През 1922 г. е избран за трети наследник на Дон Боско.

Дава огромен подтик на мисиите: основава мисионерски инсти-

тути, списания и асоциации. По време на неговото управление

повече от 1800 салезиани се отправят към всички части на света.

Извършва многобройни пътувания из Италия и Европа. Учредя-

ва „Сдружението на бившите ученици” и „Мирски институт на

доброволките на Дон Боско”24. Получава индулгенция „за осве-

тения труд” от папа Пий XІ.

Като духовен учител обновява вътрешния живот на салезиа-

ните, показвайки абсолютно доверие в Бог и безгранична вяра

в Дева Мария Помощница. Големият салезианин дон Франчезия

казва: „Единственото, което дон Риналди не притежава, е гласът

на Дон Боско”. На 5 декември 1931 г. умира тихо, докато чете био-

графията на дон Руа.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 3 ЯНУАРИ 1987 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 29 АПРИЛ 1990 ГОДИНА ОТ ЙОАН ПАВЕЛ II.

4.4 Page 34

▲back to top

МАДАЛЕНА

МОРАНО

1847•1908

Мадалена Катерина Морано е родена в Киери, провинция То-

рино, на 15 ноември 1847 година. Осемгодишна загубва баща

си Франческо, напуска училище и започва да помага на майка си

в работата ќ на тъкачка. Подновява обучението си благодарение

на неин чичо свещеник. Учителката и я назначава за помощничка

в работата с по-малките. По това време среща и Дон Боско, който

минава оттам на път за Бутильера д’Асти. Мадалена е завладяна

от преподаването и на 17 години получава диплома за учителка.

На 19 години започва да преподава в Монталдо Торинезе. Пре-

подава с прилежание и компетентност в продължение на 14 го-

дини, спечелвайки си уважението и почитанието на цялото село.

Водена от копнежа да се посвети на Господ, Мадалена се съветва

4.5 Page 35

▲back to top

със своя духовен ръководител и след като купува къща за майка

си със собствените си спестявания, отива да говори с Дон Боско,

който я отправя към Морнезе, където майка Мацарело я приема

с радост и веднага ќ поверява преподаването. През 1880 г. се пос-

вещава на Бог като дава вечни обети и Го моли „за благодатта да

живее, докато постигне необходимото за светостта”. През 1881 г.

по желанието на архиепископа на Катаня Мадалена бива изпра-

тена да ръководи новата дейност в Трекастани. В продължение

на четири години ръководи, обучава, пере, готви. Преподава

катехизис, но преди всичко свидетелства с живота си до такава

степен, че момичетата започват да пожелават: „Искаме да бъдем

като нея”. След едногодишно пребиваване в Торино, където ръко-

води дома на Дъщерите на Дева Мария Помощница във Валдоко,

е повторно изпратена в Сицилия като визитатор, ръководител и

учител на послушничките. Има за задача да основе нови домове и

да формира свети сестри. Като отправя постоянно „един поглед

към земята и десет към небето”, тя отваря училища, оратории,

пансиони и работилници във всички части на острова. Появяват

се многобройни нови звания, привлечени от нейния апостолски

плам и атмосферата на общение, която се формира винаги около

нея. Нейният многостранен апостолат е оценен и подтикнат от

епископите. В Катания ќ поверяват цялата дейност на катехисти-

те, основаването на нови оратории и интерната на Института за

подготовка на учители. Храни специална набожност към свети

Йосиф и Дева Мария Помощница, които я ръководят в новите

дейности, и успява вярно да въплъти харизмата на Дон Боско и

неговата превантивна система.

Измъчена от туморно заболяване, сестра Морано умира в Ка-

таня на 26 март 1908 г. При нейната смърт домовете в Сицилия

са 18, сестрите 142, послушничките 20, постулантките 9. Нейните

тленни останки са почитани в Али Терме (Катания). Папа Йоан

Павел II я провъзгласява за блажена в Катания, отличавайки я

като възпитателка и учителка.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 1 СЕПТЕМВРИ 1988 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА БЛАЖЕНА НА 5 НОЕМВРИ 1994 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

4.6 Page 36

▲back to top

ЮЗЕФ

КОВАЛСКИ

1911•1942

Юзеф Ковалски е роден в Сиедлиска близо до Жешув в Полша

на 13 март 1911 г. от родители Войчех и Зофя Боровиец, сед-

мо от девет деца. Родителите му, практикуващи католици, са селя-

ни, собственици на скромен чифлик. След като завършва начал-

ното училище, го записват в салезианския пансион в Освиенцим

(Аушвиц). Юзеф веднага се отличава с усърдието си в ученето и

служението и с искрената си веселост. Записва се в Дружината

на Непорочната и в Мисионерската асоциация, на която впослед-

ствие става председател. Буквално се влюбва в салезианската ха-

ризма и в нейния основател, от когото търси пример във всич-

ко: усърдие в радостното провеждане на църковните и мирските

празненства, апостолско присъствие сред другарите и особено в

4.7 Page 37

▲back to top

търсене първенството на духовния живот. От ученик започва да

си води дневник, в който говори за набожността си към Дева Ма-

рия Помощница и към Евхаристията: „О, Майко моя, пише той,

аз трябва да бъда светец, защото това е съдбата ми. О, Исусе, на

Тебе поднасям бедното си сърце (…). Направи така, че никога да

не се отдалеча от Теб, и до смъртта си да Ти остана верен; нека

по-скоро да умра, отколкото да Те огорча, дори и с един малък

грях. Аз трябва да бъда един свят салезианин както моят отец

Дон Боско”. Дава временни обети през 1928 г. в Червинск и е ръ-

коположен за свещеник на 29 май 1938 г. в град Краков. Назначен

е за провинциален секретар. В енорията се грижи за младежкия

хор и се занимава с трудните младежи.

През 1939 г. година Полша е окупирана, но салезианите про-

дължават своята възпитателна дейност. Това е и главната причи-

на за драматичния арест на 23 май 1941 година. Гестапо залавя

дон Ковалски, заедно с други единадесет салезиани, работещи

в Краков. Първоначално е изпратен в затвора на Монтелупич в

същия град; оттам на 26 юни е прехвърлен в концентрационния

лагер на Освиенцим, получавайки номер 17.350. В лагера се пос-

вещава на тайна апостолска дейност: изповядва, служи литургия,

моли броеницата и организира тайни конференции също за Дон

Боско, като по този начин укрепва у другарите си в затвора жела-

нието да се борят за живота си. Изтърпява страдания, мъчения

и унижения. Открит с броеница в ръка, отказва да я стъпче, об-

ричайки се по този начин на мъченическа смърт на 4 юли 1942

година в Освиенцим. Първоначално тялото му е хвърлено при

екскрементите, а след това е изгорено в крематориума на лагера.

Неговите другари и съграждани започват да почитат паметта му,

вярвайки, че жертва му води до появата нови звания в Полша.

Папа Йоан Павел II е на същото мнение и започва лично да се

интересува от каузите на различни полски мъченици, които обя-

вява за блажени заедно с Юзеф Ковалски на 13 юни 1999 г. във

Варшава.

НЕГОВИЯ „ДЕКРЕТ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВО” Е ПУБЛИКУВАН НА 26 МАРТ 1999 Г.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 13 ЮНИ 1999 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

4.8 Page 38

▲back to top

ФРАНЧИШЕК

КЕНСИ

И четирима другари

1920•1942

На 1 септември 1939 година Хитлер навлиза в Полша, като по

този начин започва Втората световна война. Салезианският

дом на улица „Врониецка” в Познан е конфискуван и превърнат в

склад на немските войници. Младежите продължават да се съби-

рат в градините извън града и в близките горички. Изникват мно-

го тайни сдружения. През септември 1940 г. Франчишек Кенси

и четирима негови другари от оратория са арестувани с обвине-

нието, че принадлежат към нелегална организация. Отведени са

в страховитата Крепост VII, близо до Познан, където ги измъчват

и разпитват. Впоследствие са прехвърляни в различни затвори,

където често са разделени. След връщането им обратно в Познан

са изпратени на съд, обвинени в държавна измяна и осъдени на

4.9 Page 39

▲back to top

смърт. Умират като мъченици на 24 август 1942 г. в Дрезден. По-

насят затвора с духа и вярата на салезианската духовност. Молят

се непрестанно: броеницата, деветници към Дон Боско и Дева

Мария Помощница, сутрешна и вечерна молитви. Опитват се да

останат във връзка със семействата си чрез съобщения, които ус-

пяват да изпращат тайно. По този начин им дават кураж, искат

и обещават молитви. Когато могат, отбелязват радостно религи-

озните празници в килията. Вярата им не се разколебава нито за

миг. Остават истински свидетели на вярата до края.

Франчишек Кенси е роден в Берлин на 13 ноември 1920 година. Семейство-

то му се премества в Познан заради работата на баща му. Франчишек е кандидат

в малката семинария на салезианите в Лонд. По време на окупацията не може да

продължи обучението си и започва работа в едно индустриално предприятие.

Свободното си време прекарва в оратория, където с четирима другари, в изклю-

чително близко приятелство, базирано на общите им идеали, създават сдруже-

нията и организират дейности за младежите. За него си спомнят, че е бил чувст-

вителен, но в същото време весел, спокоен, приятен, винаги готов да помогне на

другите. Почти ежедневно приема причастие, вечер моли броеницата. „Понеже

във Вронки бях сам в килията, пише той в бележка до семейството си, имах

време да се изпитам. Обещах да живея по различен начин, както ни съветва Дон

Боско - в угода на Господ и на Неговата Майка, Пресветата Богородица. Моля се

на добрия Бог всички тези изпитания и премеждия да се стоварват само върху

мен и да не засягат вас.”

Чеслав Южвяк, е роден в Лажиние на 17 септември 1919 г. По характер

по-раздразнителен, но спонтанен и пълен с енергия, той е господар на себе си,

готов на жертва, последователен и с положително влияние. Видим е стремежът

му към християнско съвършенство и напредването му в него. Един от другарите

му в затвора пише: „Беше с добро сърце, душата му беше кристална. Довери ми

един стремеж: никога да не се опетни с никаква нечистота”.

Едвард Кажмиерски е роден в Познан на 1 октомври 1919 г. Негови основни

черти са трезвата мисъл, благоразумието и добротата. В оратория има възмож-

ност да развие необикновения си музикален талант. Религиозният му живот,

започнал още в семейство му, продължава да се задълбочава при салезианите

и скоро го отвежда до християнска зрялост. По време на престоя си в затвора

показва огромна любов към другарите си. Остава свободен от каквато и да е

омраза към преследвачите си.

Едвард Клиник е роден в Бохум на 21 юни 1919 г. Срамежлив и тих отна-

чало, той става по-жив след влизането си в оратория. Той е последователен

и отговорен ученик. Отличава се сред другите с участието си в почти всяка дей-

ност, оставя впечатление на извънредно сериозен и задълбочен ученик.

Ярогнев Войчеховски е роден в Познан на 5 ноември 1922 г. Той е съзерцате-

лен, с богато въображението склонен да се задълбочава в нещата, за да разбере

по-добре случващото се. Той е организатор в най-добрия възможен смисъл. От-

личава се с доброто си настроение, ангажираността и свидетелството си.

„ДЕКРЕТЪТ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВО” Е ПУБЛИКУВАН НА 26 МАРТ 1999 ГОДИНА.

ОБЯВЕНИ ЗА БЛАЖЕНИ НА 13 ЮНИ 1999 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

4.10 Page 40

▲back to top

ПИЙ IX

1911•1942

Джовани Мария Мастай Ферети – папа Пий IX е девети син на

граф Джироламо и на Катерина Солаци. Роден е в Сенигалия

на 13 май 1792 г. Между 1803 г. и 1808 г. е ученик във Воптера

в Пансиона за благородници към Конгрегацията на сколопите1.

Желае да стане свещеник, но е принуден да прекрати обучението

си поради неочаквани пристъпи на епилепсия. През 1815 г. в Ло-

рето получава благодатта на изцелението. Подновява богослов-

ското си обучение и през 1819 г. е ръкоположен за свещеник. През

1823 г. е мисионер в Чили за две години. Едва 35 годишен е назна-

чен за архиепископ на Сполето, след което през 1832 г. на Имола.

1 Орденът на бедните духовници на Божията майка на благочестивите училища

(Пиаристи). Б. р.

5 Pages 41-50

▲back to top

5.1 Page 41

▲back to top

През 1840 г. става кардинал и на 16 юни 1846 г., едва 54 годишен,

е избран за папа. Веднага след избирането въвежда редица въ-

трешни реформи в Папската държава (свобода на печата, свобо-

ден достъп за евреите, началото на железопътния транспорт и т.

н.), но когато през 1848 г. отказва да подкрепи войната срещу Ав-

стрия, започва „преследването” му. Първата аудиенция на свети

Дон Боско с Пий IX e на 9 март 1858 г. И двамата имат усещането,

че срещат светец. Пий IX подкрепя и съветва Дон Боско при ос-

новаването на Конгрегацията на салезианите. Предлага му да я

назове „Общество”, за да бъде в крак с времето, да се дават обети,

но не тържествени, съветва го също облеклото да бъде просто, а

набожностите – интензивни, но не твърде сложни. Убеждава Дон

Боско да напише своите Спомени, които да остави като духовно

наследство на своите салезиани. По време на понтификата си одо-

брява Конституцията и Обществото на салезианите, Института

на дъщерите на Дева Мария Помощница и Благочестивия съюз

на салезианските сътрудници2, сред които е и първият записал се.

Дон Боско обича много папа Пий IX и приема всеки съвет от

него дори когато му струва голяма жертва: „Готов съм да посрещ-

на каквато и да е трудност, казва той, когато се отнася до папство-

то и до Църквата”. Но папата също храни голямо уважение към

Дон Боско и по различни поводи го вика в Рим, за да потърси

помощта му по деликатни въпроси. На 8 декември 1854 г. про-

възгласява Догмата за Непорочното Зачатие. През 1869 г. свиква

Първия Ватикански събор и на 8 декември 1870 г. провъзгласява

свети Йосиф за патрон на Универсалната Църква.

Умира на 7 февруари 1878 г., след 32 години на папския прес-

тол. Папа Йоан Павел II го обявява за блажен заедно с „добрия

папа” Йоан XXIII.

2 La Pia Unione dei ooperatori Salesiani. Б. р.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 6 ЮЛИ 1985 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 3 СЕПТЕМВРИ 2000 ГОДИНА ОТ ЙОАН ПАВЕЛ II.

5.2 Page 42

▲back to top

ХОСЕ

КАЛАСАНС

И тридесет и един другари

Между 1936 г. и 1939 г. Испания е разтърсена от драматич-

на и кървава гражданска война, един конфликт, който се

подхранва от разгорещени идеологически противопоставяния.

Не прави изключение и Църквата в Испания, която страда от

жестоко преследване, преди всичко от анархистките сили и ак-

тивистките групировки. Избити са около хиляда свещеници, бо-

гопосветени и миряни само защото са християни. Сред тях и мно-

гобройни членове на салезианското семейство: 39 свещеници, 22

духовници, 24 помощници, 2 дъщери на Дева Мария Помощница,

4 салезиани сътрудници, 3 кандидат салезиани и 1 сътрудник ми-

рянин – общо 95 души. Започнати са 3 отделни процеса за мъ-

ченичество, които по-късно стават два: за групата от Валенсия,

5.3 Page 43

▲back to top

начело с дон Хосе Каласанс, и за групата от Севиля и Мадрид – 63

мъченици, начело с дон Енрико Саис Апарисио. Мъчениците от

първата група са обявени за блажени на 11 март 2001 г., заедно с

другите мъченици от диоцеза на Валенсия. Мъчениците от други-

те две групи са обявени за блажени на 28 октомври 2007 г.

Дон Хосе Kаласанс Маркес е роден в Асануи. През 1886 г. среща

в Сария вече отпадналия и страдащ Дон Боско. Става салезианин

през 1890 г., а пет години по-късно – свещеник. Става секретар на

дон Риналди и в последствие провинциал за Перу-Боливия. След

завръщането си в Испания става провинциал на Тераконенсе

(Барселона - Валенсия). Този сърцат и изключително трудолюбив

мъж още от самото начало поема грижата за спасяването на свои-

те събратя. Заловен е заедно с другите салезиани, докато ръково-

ди духовни упражнения във Валенсия. Убит е с удар от пушка по

главата по време на пътуването.

15 свещеника: Франсиско Бандрес Санчес, Хосе Баталя Пара-

мон, Хайме Бонет Надал, Хосе Бонет Надал, Хосе Каселес Мончо,

Хосе Кастел Кампс, Серхио Сид Пасо, Рекаредо де лос Риос Фаб-

регат, Хосе Хименес Лопес, Хулио Хуниер Падерн, Антонио Мар-

тин Ернандес, Хосе Марторел Сория, Хосе Отин Акилуе, Хулиано

Родригес Санчес, Алваро Санхуан Канет; 7 помощници: Хайме

Буч Каналс, Агостин Гарсия Калво, Елисео Гарсия Гарсия, Хай-

ме Ортис Алсуета, Хосе Рабаса Бентанакс, Анхел Рамос Веласкес,

Хил Родисио Родисио. 6 семинаристи: Сакариас Абадия Буе-

са, Франсиско Авиер Бордас Пиферер, Мигел Доминго Сендра,

Фелипе Ернандес Мартинес, Педро Месонеро Родригес, Феликс

Вивет Трабал. 1 сътрудник мирянин: Алехандро Планас Саури,

2 дъщери на Дева Мария Помощница: Мария Кармен Морено

Бенитес, викарийна инспекторка, директорка и довереница на

блажената Еусебия Паломино, която предрича мъченичеството

й; Мария Ампаро Карбонел Муньос.

„ДЕКРЕТЪТ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВО” Е ПУБЛИКУВАН НА 20 ДЕКЕМВРИ 1999 ГОДИНА.

ОБЯВЕНИ ЗА БЛАЖЕНИ НА 11 МАРТ 2001 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

5.4 Page 44

▲back to top

ЛУИДЖИ

ВАРИАРА

1875•1923

Луиджи Вариaра е роден във Виариджи в провинция Асти на

15 януари 1875 г. в семейство на дълбоко вярващи християни.

Баща му Пиетро слуша Дон Боско през 1856 г., когато той посе-

щава селото, където е изпратен, за да проповядва. Така и решава

да изпрати Луиджи във Валдоко, за да продължи с образованието

си. Светецът умира четири месеца по-късно. Но запознаването

на малкия Луиджи с него е достатъчно, за да бележи момчето за

цял живот. След завършване на гимназията пожелава да стане

салезианин. Влиза като послушник на 17 август 1891 г. Учи фило-

софия във Валсаличе, където среща дон Андреа Белтрами, който

го поразява с радостта, с която живее болестта си. През 1894 г.

прочутият мисионер на прокажените от Агуа де Диос, дон Уня, е

5.5 Page 45

▲back to top

във Валсаличе, за да си избере помощник, който да се занимава

с прокажените младежи. Между 188 желаещи той се спира на Ва-

риара и казва: „Този е мой”. Луиджи пристига в Агуа де Диос на 6

август 1894 г. В лазарета има настанени 2000 болни, от които 800

прокажени. Още със самото си пристигане става любим на всич-

ки в лазарета, особено на децата. Организира музикална група,

ободрявайки болните с неочаквана празнична атмосфера. През

1895 г. умира дон Уня и Луиджи остава сам с дон Крипа. През 1898

г. е ръкоположен за свещеник. Бързо се проявява като отличен

духовен ръководител. През 1905 г. завършва строежа на „Под-

слона на дон Уня”, един интернат, който може да побере до 150

сираци и прокажени и да им осигури професионално обучение

и бъдещото им интегриране в обществото. В Агуа де Диос, в бли-

зост до Сестрите на Представянето на Пресевета Дева в храма, се

намира Общността на дъщерите на Дева Мария, една група от 200

момичета. Дон Луиджи е техният изповедник. Открива в група-

та няколко девойки с религиозно звание. Така се ражда смелият

проект, уникален за Църквата –Институт, който позволява да се

приемат за членове болни от проказа. Вдъхновен от духовността

на дон Белтрами, дон Луиджи развива салезианската харизма на

жертвоготовност и основава Конгрегацията на дъщерите на Пре-

светите Сърца на Исус и Мария1, която днес наброява 400 бого-

посветени. Заради нейното основаване той страда много, поради

неразбирането на хората и на някои йерарси, които се опитват

да го откъснат от Агуа де Диос. Той, като Дон Боско, е образец

на послушание. Дума не казва срещу клеветите. Доверяват му се,

защото е послушен. Дон Руа от Торино му дава кураж. Умира в

Кукута, Колумбия, на 1 февруари 1923 г., далеч от своите обича-

ни болни, както му налага послушанието. Днес почива в Агуа де

Диос, в параклиса на своите Дъщери.

1 Figlie dei Sacri Cuori di Gesu e Maria. Б. р.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 2 АПРИЛ 1993 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 14 АПРИЛ 2002 ГОДИНА ОТ ЙОАН ПАВЕЛ II.

5.6 Page 46

▲back to top

АРТЕМИДЕ

Д З АТИ

1880•1951

Артемиде Дзати е роден в Борето в провинция Реджо Емилия,

на 12 октомври 1880 г. от Луиджи Дзати и Албина Веки, се-

мейство на земеделци. От малък привиква на работа и жертви.

Едва деветгодишен изкарва прехраната си като ратай. През 1897

г. семейство Дзати е принудено от бедността да емигрира в Ар-

жентина и се установява в Баия Бланка. Там Артемиде започва

да посещава енорията, поддържана от салезианите, и става съ-

трудник на енорийския свещеник дон Карло Кавали, с когото

често споделя работа и молитва. Усеща желание да стане салези-

анин. Приет е за кандидат от монс. Калиеро и двадесет годишен

постъпва в дома Бернал. Започва упорито да учи, за да навакса

пропуснатите години. Провидението му поверява задачата да по-

5.7 Page 47

▲back to top

мага на един млад свещеник, болен от туберкулоза, който умира

през 1902 г. Денят, в който Артемиде трябва да получи дрехата на

семинарист, и той е повален от болестта . След като се завръща у

дома, дон Кавали го изпраща в мисионерската болница на Вие-

дма. Директор на болницата е дон Евасио Гароне, свещеник със

солиден опит, узрял във войската. Заедно с него Артемиде моли

и получава от Дева Мария Помощница благодатта на изцеление-

то, като от своя страна ќ дава обещание да посвети живота си на

грижата за болните. След като оздравява, той спазва обещанието

си. Отначало започва да се занимава с аптеката към болницата,

където научава логиката на дон Гароне: плаща само този, който

може. След смъртта на дон Гароне цялата отговорност се пада

върху него. През 1908 г. дава вечните си обети. Той остава из-

цяло посветен на своите болни. Хората го търсят и уважават. За

квалифицирания персонал на болницата той е не само отличен

ръководител, но преди всичко голям християнин.

Запазено е едно описание на деня му: „В 4.30 вече е на крак.

Размишление и литургия. Посещава всички отделения. След

това отива да посети болните из града, яхнал велосипеда си. След

обяд – ентусиазирана игра на „боче”1 с оздравяващите. Между

14.00 и 18.00 часа ново посещение на вътрешните и външните

болни. До 20.00 часа - работа в аптеката. Отново връщане в отде-

ленията. До 23.00 учи медицина и накрая – духовно четиво. През

почивките винаги остава на разположение за повикване. Получа-

ва диплома за болногледач. През 1913 г. става инициатор за по-

строяването на нова болница, която после, за негово съжаление,

е разрушена. Без да се обезкуражи, дава оборудването на друга

болница. Също като Дон Боско се доверява на Провидението за

осъществяването на различните дейности, които са му поверени.

Дева Мария Помощница никога не го изоставя. Мечтата и идеал-

ът на Дон Боско за неговите салезиани помощници да бъдат свети

без съмнение се реализира в Артемиде. През 1950 г. пада от една

стълба и е принуден да почива. След няколко месеца се показват

симптомите на раково заболяване. Угасва на 15 март 1951 г. Тлен-

ните му останки почиват в параклиса на салезианите във Виедма.

1 Популярна италианска игра на топчета. Б. пр.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 7 ЮЛИ 1997 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 14 АПРИЛ 2002 ГОДИНА ОТ ЙОАН ПАВЕЛ II.

5.8 Page 48

▲back to top

МАРИЯ

РОМЕРО МЕНЕСЕС

1902•1977

Мария Ромеро Менесес е родена в Гранада на 13 януари 1902

г. в много заможно семейство. Бащата, който е министър в

републиканското правителство, е много щедър към нуждаещите

се. Мария от малка научава какво означава да проявяваш мило-

сърдие дори в трудни обстоятелства. Семейството има големи

планове за нея. Тя учи музика, пияно и цигулка. На дванадесет

години влиза в пансиона на Дъщерите на Дева Мария Помощни-

ца, където се отличава с отзивчивостта и веселостта си. Струва

ќ се, че харизмата на Дон Боско е създадена точно за нея. Като

послушница преподава музика и работи за организирането на

празниците, където за първи път се докосва отблизо до бедността

на момичетата. След като полага вечните си обети, е изпратена в

5.9 Page 49

▲back to top

Сан Хосе в Коста Рика, която се превръща в нейна втора родина.

Започва да преподава в пансиона за заможни девойки, но също

като Дон Боско, търси преди всичко „момичета, бедни и изоста-

вени”. Избира най-добрите сред ученичките си и ги формира за

участие в дейността на ораториите. Нарича ги „las misioneritas”–

малки мисионерки. Посещават заедно колибите на бедните, по-

магат в почистването, носят провизии и дрехи, събрани от сес-

тра Мария, и преподават катехизис. Започва да основава неделни

оратории за най-бедните момичета, отваря тридесет и шест. Дева

Мария Помощница, която тя нарича своя Кралица, ќ помага да

получи много дарения, с които поддържа дейността си. Благо-

дарение на доброволната работа на лекари специалисти успява

да създаде поликлиника с различни специализирани кабинети,

за да осигури на бедните медицинска и фармацевтична помощ.

Докато дошлите за преглед чакат, на тяхно разположение са по-

мещения за катехизис и ограмотяване и параклис за молитви. За

бездомните семейства организира построяването на „истински”

къщи – „Крепостите на Дева Мария Помощница” (Ciudadelas de

Maria Auxiliadora), дейност, която продължава до днес посред-

ством асоциацията „Помощ за нуждаещите се” (Asociacion Ayuda

a Necesitados).

За да популяризира салезианската набожност към Дева Мария

Помощница, построява църква в центъра на Сан Хосе. Извършва

големи дела благодарение на своята вяра и с помощта на заможни

хора, завладени от нейната кауза, самите те изпитали резултата

от набожността към Богородица. Също като Дон Боско и майка

Мацарело тя е съзерцател в действие. Нейното единение с Бог я

прави търсена духовна съветница. От нейните Духовни съчине-

ния вече са отпечатани различни томове. Умира от инфаркт на 17

юли 1977 г. Правителството на Коста Рика я обявява за почетна

гражданка на нацията. Нейните тленни останки са в Сан Хосе де

Коста Рика, в близост до голямото ќ дело „Дома на Девата и соци-

ални дейности”.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 18 ДЕКЕМВРИ 2000 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА БЛАЖЕНА НА 14 АПРИЛ 2002 ГОДИНА ОТ ЙОАН ПАВЕЛ II.

5.10 Page 50

▲back to top

АУГУСТ

ЧАРТОРИСКИ

1858•1893

Аугуст Чарториски е роден в Париж на 2 август 1858 г.. в изгна-

ние. Негови родители са полският принц Владислав и прин-

цеса Мария Ампаро, дъщеря на испанската кралица. От около

трийсет години неговото благородно семейство, свързано с ди-

настичните интереси на Полша, е в емиграция във Франция. От

изгнанието си принц Владислав се опитва да възстанови един-

ството на родината си, разкъсана през 1795 г. Шестгодишен Ау-

густ губи майка си. Нейното място заема Маргьорит д’Орлеан,

дъщеря на графа на Париж, претендент за трона на Франция. От

малък Аугуст се проявява като добро и разумно момче. Въпреки

че е дълбоко привързан към своята обичана Полша, никога не се

чувства привлечен от живота в двора. Действието на благодатта

6 Pages 51-60

▲back to top

6.1 Page 51

▲back to top

в душата му го отвежда до откъсване от земните блага и до един

сериозен духовен живот. Между 10 и 17 годишна възраст учи в

Париж и в Краков, но деликатното му здраве го принуждава да

прекъсне обучението си и да се мести често из Южна Европа в

търсене на по-добър климат. През тези години Провидението го

среща с възпитателя Юзеф Калиновски, който го ръководи с бла-

горазумие не само в обучението му, но преди всичко в духовния

живот. Впоследствие Калиновски става кармилитан. Днес Църк-

вата го почита като светец. Възпитателят описва своя ученик като

момче със стабилно настроение, изключително добър по душа,

изключително вежлив, искрен, интелигентен и много религиозен

– и в същото време простосърдечен. През май 1883 г. Дон Боско се

намира във Франция. Поканен e в резиденцията Ламбер от прин-

цеса Маргьорит д’Орленас. Аугуст му помага при отслужването на

литургията, и светецът му казва: „От много време имам желание-

то да се запознаем”. Принцът остава поразен от тази среща. Впо-

следствие много пъти отива до Торино, за да се среща с Дон Боско.

Настойчиво го моли да стане салезианин, но основоположникът

не е убеден. Аугуст говори с папа Лъв XІІІ, който призовава Дон

Боско да приеме принца. През юли 1887 г., след като се отказва от

земните блага и възможността да се възкачи на престола, става по-

слушник против волята на семейството си. Тогава е на 29 години.

Полага усилия да се пригоди към програмaтa и начина на живот,

става най-скромният сред послушниците. На смъртното си ложе

Дон Боско благославя монашеската му дреха. Започва обучението

си по философия. Скоро отново се връща болестта му – туберку-

лозата. В дома „Валсаличе” в Торино среща дон Андреа Белтра-

ми. Докато дон Андреа се грижи за болния Аугуст, между тях се

ражда дълбоко духовно приятелство. Междувременно дон Руа го

насочва да учи богословие и го допуска до светото ръкоположе-

ние. Ръкоположен e за свещеник на 2 април 1892 г. в Сан Ремо, но

семейството му отказва да присъства, след като по всякакъв на-

чин се опитват да го принудят да напусне Конгрегацията. Аугуст

в пълнота въплъщава салезианската духовност и по особен начин

жертвоготовността и принасянето на своя живот и своето страда-

ние за благото на младежите в Конгрегацията. Умира на 35 годи-

ни в Аласио на 8 април 1893 г., съботата след Възкресение. „Какво

прекрасно Възкресение!”, възкликва той. Неговите тленни остан-

ки са почитани в Пржемисл (Полша).

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 1 ДЕКЕМВРИ 1978 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 25 АПРИЛ 2004 ГОДИНА ОТ ЙОАН ПАВЕЛ II.

6.2 Page 52

▲back to top

ЕУСЕБИЯ

ПАЛОМИНО

1899•1935

Еусебия Паломино Йенес е родена в Канталпино, провинция

Саламанка, в Западна Испания на 15 декември 1899 г. Се-

мейството на Агустин Паломино, един истински мъж на вяра-

та, е много бедно. Няколко пъти в годината Еусебия и баща ќ са

принудени да просят милостиня из близките села, но го правят

с неповторима веселост и вяра. По време на тези дълги пътува-

ния Агустин обяснява катехизиса на дъщеря си, нетърпелива да

узнае за тайнствата на Господ. В семейството на Еусебия царят

трудът, молитвата и обичта. С голямо вълнение тя изживява деня

на първото си причастие. Скоро след това отива като слугинче в

едно заможно семейство. Не се поддава на изкушенията на под-

растването, защото винаги слага на първо място своя приятел

6.3 Page 53

▲back to top

Исус. Още като малка е изпратена в Саламанка, най-напред като

бавачка, а по-късно става помощница в един приют. Има огромно

желание да се посвети на Бог. Един ден, докато копае с мотика, на-

мира един медальон на Дева Мария Помощница. Малко след това

една тайнствена приятелка я завежда в оратория на сестрите,

които я поканват да остане с тях като сътрудничка. Странно как,

но кухнята се превръща в притегателен център за момичетата от

манастирското училище, които започват да търсят тази готвачка,

която, макар и необразована, винаги намира добра дума за тях.

В Саламанка пристига майката настоятелка, която я приема сред

кандидатките за послушници. Като послушница Еусебия преби-

вава в Барселона, където впечатлява другарките си със своето

смирение и със своята усмивка. Става Дъщеря на Дева Мария

Помощница през 1924 г. и е изпратена във Валверде дел Камино

като готвачка и домашна помощничка. Заживява своята обикно-

вена служба по необикновен начин, точно според желанието на

Дон Боско и Господ я изпълва с благодати. Тук също момичетата

започват да се сближават с нея, привлечени от духовно ќ обаяние.

Започва да работи в оратория. Семинаристи, възрастни и свеще-

ници идват при нея за съвет, подтикнати от духа ќ на молитва

и от убедената и убеждаваща вяра. Разпространява набожността

към Светите Рани Господни и към така нареченото „Богородично

робство” на свети Луи Мария Гриньон дьо Монфор. Разказват се

много необичайни случки от живота ќ. Както Дон Боско, така и

тя получава от Господ дара на пророчеството. Предсказва граж-

данската война в Испания и се поднася като жертва за страната.

Скоро след това започва да се чувства зле. Нейната ръководител-

ка, сестра Кармен Морено, по-късно мъченица и блажена, ќ по-

мага и в същото време записва мислите ќ. Сестра Еусебия ќ пред-

рича мъченичеството. Преди смъртта си има моменти на екстаз и

видения. Завръща се при Господ на 10 февруари 1935 г. Тленните

ќ останки почиват във Валверде дел Камино.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА 17 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА БЛАЖЕНА НА 25 АПРИЛ 2004 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

6.4 Page 54

▲back to top

АЛЕШАНДРИНА МАРИЯ

ДА КОЩА

1904•1955

Алешандрина Мария да Коща е родена на 30 март 1904 г. в

Баласар, Португалия. Заедно със сестра си Деолинда полу-

чават християнско възпитание от майка си. Алешандрина оста-

ва в семейството си до седем годишна възраст, след което бива

изпратена в Повуa ди Верзин като пансионерка в семейство на

дърводелец, за да може да посещава първоначалното училище,

каквото няма в Баласар. След завръщането си в Баласар работи

селска работа. Жива, закачлива и обичлива, тя е много търсена

от другарките си. На 14 години скача от прозореца на дома си,

за да спаси непорочността си от нечистите намерения на група

мъже. Пет години по-късно увреждането, получено при падането

ќ, се превръща в пълна парализа, която я приковава на легло за

6.5 Page 55

▲back to top

30 години. За нея се грижи по-голямата ќ сестра. Моли за изце-

ление, но Мадоната я дарява с благодатта да приеме страданието

и с желанието да страда за спасението на душите. Салезианската

харизма на жертвоготовност, която развиват дон Белтрами, дон

Чарториски, дон Вариара и сестра Еусебия, вдъхновява и Але-

шандрина. Поднася се като жертва на Христос за обръщането на

грешниците и за мир в света: „Нямам друга цел освен да просла-

вям Бог и да спасявам души”.

В продължение на четири години (1938-1942), преодолявайки

парализата си, слиза от леглото и 182 пъти, което е всеки петък за

три дълги и болезнени часа, преживява отново страданието Хри-

стово. Моли и получава от папа Пий XII посвещаването на света

на Непорочното сърце Мариино (31 октомври 1942 г.). От 27 март

1942 г. до смъртта си, в продължение на 13 години и 7 месеца,

не приема никакво питие или храна освен ежедневното причас-

тие. Този необясним факт е проверен научно от различни лека-

ри, на моменти дори по унизителен за Алешандрина начин. Тя е

голяма мистичка. В продължителни единения с Исус, от всички

дарохранителници по света, тя изпада в екстаз и получава откро-

вения. Господ пожелава нейният втори духовен ръководител да

бъде салезианин, дон Умберто Паскуале, който събира ценния ќ

дневник. Тя приема да стане сътрудничка. Казва: „Чувствам голя-

мо единение със салезианите и сътрудниците им от целия свят.

Винаги, когато затвърждавам своето свидетелство за принадлеж-

ност, предлагам страданията си, единена с всички тях, за спасе-

нието на младежите. Обичам Конгрегацията, много я обичам и

никога не ще я забравя нито на земята, нито на небето”. Хиляди

хора идват до постелята ќ, за да получат утеха от думите ќ. На 13

октомври 1955 година умира в Баласар, където е погребана с лице

към дарохранителницата. Огромни тълпи от поклонници прис-

тигат, за да я посетят.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 21 ДЕКЕМВРИ 1995 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА БЛАЖЕНА НА 25 АПРИЛ 2004 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

6.6 Page 56

▲back to top

АЛБЕРТО

МАРВЕЛИ

1918•1946

Алберто Марвели е роден на 21 март 1918 година във Ферара,

втори от седем братя. Когато семейството се премества в Ри-

мини, започва да посещава салезианския oраторий. Винаги от-

зивчив и на разположение, той става преподавател по катехизис и

дясна ръка на салезианите. Обича и практикува всякакви видове

спорт. Взима за пример Доменико Савио и Пиер Джорджо Фраса-

ти. На 17 години записва в дневника си план за живота си, който

подновява по време на поетия път. Влиза в групата на оратория

към „Католическа дейност”1, като скоро след това става неин ено-

рийски председател. Поема своето служение в църквата на Рими-

ни като заместник председател „Католическа дейност” в епархи-

1 „Azione Cattolica”. Б. пр.

6.7 Page 57

▲back to top

ята. Като студент по инженерство в Болоня активно се включва

във Федерацията на католиците от италианските университети2 и

остава верен, дори с цената на жертви, на ежедневното приемане

на Евхаристията. През юни 1942 завършва университета и започ-

ва работа във Фиат, в Торино. Изпълнява военната си служба в

Триест и успява да привлече към Евхаристията много от своите

другари. По време на Втората световна война става апостол сред

евакуираните и истинско провидение за бедните. След влизане-

то на съюзниците в Римини, е назначен за общински съветник в

Бюрото за настаняване и реконструкции и за отговорен инженер

по гражданско строителство: „Бедните трябва да са с предимство,

казва той, другите могат да почакат”. Приема да участва в избори-

те в листите на християндемократите3. Всички го познават като

посветен на задълженията си християнин, стоящ далеч от всякак-

ви пристрастия. Един от противниците му комунисти ще каже:

„Моята партия може и да загуби, стига кмет да стане инженер

Марвели”. Епископът го назначава за председател на завършили-

те висше образование католици. Набожността към Богородица

и Евхаристията са стълбовете на неговия живот: „Когато съзер-

цавам Исус в Тайнството цял нов свят се отваря за мен”, пише

в дневника си. „Всеки път когато приемам Светото причастие,

всеки път когато Исус, в своята божествена и в своята човешка

природа идва в мен и влиза в контакт с моята душа, ме връхлита

изблик на свети намерения, избухва у мен пламък, който изгаря и

поглъща, но който ме прави толкова щастлив!” Умира прегазен от

военен камион на 5 октомври 1946 г. Той е, както иска Дон Боско,

добър християнин и честен гражданин, ангажиран в Църквата и

в обществото със салезианско сърце. Неговото мото е: „Или жи-

вот винаги отправен нагоре, или смърт”.

2 Federacione Universitari Cattolici Italiani. Б. пр.

3 Democrazia Cristiana. Б. пр.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 22 МАРТ 1986 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 5 СЕПТЕМВРИ 2004 ГОДИНА ОТ ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II.

6.8 Page 58

▲back to top

БРОНИСЛАВ

МАРКЕВИЧ

1842•1912

Бронислав Маркевич е роден на 13 юли 1854 г. в Прухник в

Галиция (Южна Полша), шесто от единадесетте деца, в рели-

гиозното семейство на дребни буржоа. Изпълнен с християнски

идеали, Бронислав търпи в училище глада, бедността и преслед-

ванията, като остава винаги с дух на вяра, която е толкова силна,

че решава да влезе в семинария. На 15 септември 1867 г. година е

ръкоположен за свещеник. Посвещава се интензивно на препода-

ването на катехизис и на апостолска дейност сред затворниците.

Обича да бъде с хората, особено с бедните. Чувства се привлечен

от отхвърлените от обществото младежи, които страдат от все-

възможни форми на бедност. Заради тях желае да учи педагогика,

за да може по най-добрия начин да им помогне да спасят душата

6.9 Page 59

▲back to top

си. Провидението посажда у него ревностното желание да влезе в

религиозен институт, посветен на грижата за младежта.

Заминава за Италия и там остава поразен от духовността на

Дон Боско, която, без сам да го знае, вече носи в сърцето си. Моли

и получава разрешение да се присъедини към Конгрегацията на

салезианите и през 1887 година дава вечните си обети пред са-

мия Дон Боско. Има щастието да слуша препоръките на светеца

и непосредствено да усвои неговия дух. През 1892 г. се завръща в

Полша като салезианин и става енорийски свещеник на Миейсце,

в Галиция, където има възможността да се посвети на бедните и

изоставени полски младежи. За да отговори по най-добрия на-

чин на конкретните нужди на мизерстваща Галиция, Бронислав

изпитва нуждата да живее с по-голяма радикалност принципите

на Дон Боско и след като се консултира със своите помощници,

напуска Конгрегацията на салезианите и основава Обществото

„Умереност и Труд”1. Девет години след смъртта му Общество-

то в своя мъжки и женски клон e признато от Църквата и дава

началото на две конгрегации, поставени под покровителството

на свети архангел Михаил. Техните членове приемат името ми-

хаелити. Подобно на Дон Боско, отец Бронислав препоръчва на

своите синове и на младежите, които среща, да имат голяма на-

божност към Евхаристията и към Богородица, както и към све-

ти Михаил, когото посочва като защитник в ежедневната борба

със злото. Единението с разпнатия Христос и добродетелта на

въздържанието характеризират неговата апостолска дейност

в служба на ближния. Умира в Миейсце Пястове (Полша) на 29

януари 1912 година.

1 „Temperanca e Lavoro”. Б. пр.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 2 ЮЛИ 1994 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 19 ЮНИ 2005 ГОДИНА ПО ВРЕМЕ

НА ПОНТИФИКАТА НА ПАПА БЕНЕДИКТ XVI.

6.10 Page 60

▲back to top

ЕНРИКЕ

САИС АПАРИСИО

и 62-ма другари

По време на гражданската война в Испания между 1936 и 1939

г. са убити многобройни свещеници, богопосветени и миря-

ни. Мъчениците членове на салезианската фамилия са 95. Гру-

пите от Севиля и Мадрид, начело с дон Енрике Саис Апарисио,

наброяват 63 мъченика.

Дон Енрике Саис Апарисио е смелият директор на салезиан-

ските кандидати от Карабанчел Алто, в периферията на Мадрид.

Когато активистките групировки на противника нахлуват в ин-

ститута, той казва с готовност: „Ако искате кръв, ето ме. Не нара-

нявайте обаче момчетата”. Младежите са освободени, а дон Саис

и осем салезиани са заловени и впоследствие убити. Малко преди

да бъде убит дон Саис доверява на приятел: „Има ли нещо по-ху-

7 Pages 61-70

▲back to top

7.1 Page 61

▲back to top

баво от това да умреш за славата на Бог?”. Предлага да размени

живота си за този на младежите, които са му поверени от Прови-

дението. На тях посвещава и последния си дъх.

Ето списъка на мъчениците:

МАДРИД: 9 свещеници: Пио Конде, Салвадор Фернандес,

Андрес Гомес, Феликс Гонсалес, Сабино Ернандес, Андрес Химе-

нес, Мигел Ласага, Хермано Мартин, Хосе Вилянова.

14 семинаристи: Педро Артолосага, Мануел Борахо, Естебан

Кобо, Паскуал де Кастро, Франсиско Едрейра, Вирхилио Едрей-

ра, Викториано Фернандес, Теодуло Гонсалес, Хусто Хуанес, Хуан

Ларагуета, Мануел Мартин, Луис Мартинес, Кармело Перес, Фло-

ренсио Родиригес. 14 асистенти: Емилио Арсе, Хосе Селая, Анто-

нио Сид, Хуан Кодера, Николас де ла Торе, Рамон Ейрин, Матео

Гардолера, Анастасио Гарсон, Валентин Хил, Пабло Грасиа, Фран-

сиско Хосе Мартин, Елиодоро Рамос, Дионисио Уливари, Естебан

Васкес. 3 кандидати: Федерико Кобо, Ихинио де Мата, Томас Хил.

1 мирянин: Хуан де Мата.

СЕВИЛЯ: 12 свещеници: Пабло Кабалеро, Енрике Канут, Ан-

тонио Фернандес, Мануел Фернандес, Мануел Гомес, Хосе Ли-

мон, Франсиско Мигес, Антонио Моедано, Мигел Молин Феликс

Пако, Антонио Панкорбо, Антонио Торер. 1 поддякон: Онорио

Ернандес, 1 семинарист: Хуан Луис Ернандес. 4 асистенти: Томас

Алонсо Санхуан, Хосе Бланко, Естебан Гарсиа, Рафаел Родригес.

3 сътрудници: Бартоломе Бланко, доня Тереса Сехудо, Антонио

Родригес.

„ДЕКРЕТЪТ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВО” Е ПУБЛИКУВАН НА 26 ЮНИ 2006 ГОДИНА.

ОБЯВЕНИ ЗА БЛАЖЕНИ НА 28 ОКТОМВРИ 2007 ГОДИНА

ПО ВРЕМЕ НА ПОНТИФИКАТА НА ПАПА БЕНЕДИКТ XVI.

7.2 Page 62

▲back to top

СЕФЕРИНО

НАМУНКУРА

1886•1905

Сеферино Намункура е роден на 26 август 1886 година в Чим-

пай, на реката Рио Негро. Баща му Мануел е последният голям

вожд от индианското племе араукани, принуден да се предаде три

години по-рано на аржентинската републиканска войска. След

единадесет години свободен живот на село Мануел Намункура

изпраща Сеферино да учи в Буенос Айрес, за да може един ден да

защити своя народ. Семейната атмосфера, която цари в пансиона

на салезианите, го кара да се влюби в духовността на Дон Боско.

Духовната му нагласа се развива и у него се заражда желанието

да стане свещеник салезианин, за да занесе Евангелието на свои-

те хора. Избира Доменико Савио като модел за подражание и в

продължение на пет години полага извънредни усилия, за да се

7.3 Page 63

▲back to top

включи в една абсолютно нова култура, превръщайки се сам в

нов Доменико Савио. Става образец на благочестие и милосър-

дие в ежедневните дейности и в аскетичните практики. Онова

момче, което е намирало за трудно да „застане в редицата” или

„да се подчини на камбаната”, малко по малко става образец за

другите. Както е искал Дон Боско, е прецизен в изпълнението

на учебните си задължения и на молитвата си. Става арбитър в

игрите: при спор думата му се чува от другарите му. Впечатлява

колко бавно прави кръстния знак - сякаш съзерцава всяка дума.

С примера си поправя другарите си, учейки ги да се прекръстват

бавно и с благоговение. През 1903 г., когато е на 17 години и поло-

вина, баща му бива кръстен на осемдесет годишна възраст. Монс.

Калиеро го приема в групата на кандидатите във Виедма, глав-

на квартира на Апостолическия викарият, за да започне обуче-

нието си по латински. Поради крехкото му здраве салезианският

епископ решава да го изпрати в Италия, за да може да продължи

обучението си по-сериозно и в по-добър климат. В Италия сре-

ща дон Руа и папа Пий X, който с вълнение го благославя. Учи в

училището в Торино, а впоследствие в салезианския пансион във

вила „Сора” във Фраскати. Учи толкова прилежно, че става втори

в класа си. Прекършва го обаче тежка болест - туберкулозата. На

28 март 1905 година е закаран в болницата на Фатебенфратели

на остров Тиберина в Рим, където умира тихо на 11 май същата

година. От 1924 година тленните му останки почиват в родината

му, във Фортин Мерседес, където тълпи поклонници се събират,

за да му отдадат почит.

ОБЯВЕН ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 22 ЮНИ 1972 ГОДИНА.

ОБЯВЕН ЗА БЛАЖЕН НА 11 НОЕМВРИ 2007 ГОДИНА

ПО ВРЕМЕ НА ПОНТИФИКАТА НА ПАПА БЕНЕДИКТ XVI.

7.4 Page 64

▲back to top

7.5 Page 65

▲back to top

ДОСТОПОЧТЕНИ

7.6 Page 66

▲back to top

АНДРЕА

БЕЛТРАМИ

1870•1897

Андреа Белтрами е роден в Оменя, провинция Новара, на 24

юни 1870 година. В семейството си получава възпитание,

богато на християнски ценности. Като юноша Андреа, който

по природа е много жив, е изкушаван неколкократно да нару-

ши непорочността си поради приказките на един лош приятел.

Но честото приемане на тайнствата, съчетано със силна воля, го

превръщат в младеж, уважаван от всички. Родителите му настоя-

ват да се запише в салезианския пансион на Ланцо, където влиза

през октомври 1883. Отличава се в учението и в упражняването

на християнските добродетели. Там съзрява неговото звание. По-

късно ще разказва: „Господ бе вложил в сърцето ми дълбокото

убеждение, че единственият живот, подходящ за мен, е да бъда

7.7 Page 67

▲back to top

салезианин”. Поверявайки го на възпитателя на послушниците,

майка му казва: „Направете от него светец”. През 1886 година във

Фолицо получава дрехата на семинарист от Дон Боско, който ще

каже за него: „Няма друг като Белтрами”. През двете години (1888

и 1889), които прекарва в Торино – Валсаличе завършва като час-

тен ученик със съответните зрелостни изпити. През този период

среща полския принц Аугуст Чарториски, който е отскоро в Кон-

грегацията. Скоро след това принцът се разболява от туберкуло-

за и дон Белтрами, с когото веднага си допадат духовно, се пре-

връща в негов ангел хранител, както докато е във Валсалице, така

и навсякъде другаде, където пребивава болният. Пише: „Знам, че

се грижа за един светец, един ангел”. По-късно самият дон Андреа

се разболява и по примера на светия си събрат живее болестта

си с вътрешна радост. Поднася се като жертва на любовта за об-

ръщането на грешниците и за утешението на страдащите, като

живее под мотото: „Да не оздравявам, да не умра, а да живея, за

да страдам”. Дон Белтрами приема в пълнота жертвеното измере-

ние на салезианската харизма, в духа на Дон Боско. Салезианинът

Луиджи Вариара, тогава студент по философия във Валсаличе, е

дълбоко впечатлен от дон Андреа и там намира своите корени в

духовността на „Дъщерите на светите Сърца”1 основана от дон

Вариара, а именно: с радост да живеят жертвеността в звание-

то си заедно с Исус. След ръкоположението му за свещеник от

монс. Калиеро, се посвещава изцяло на съзерцание и на апостол-

ска дейност чрез перото. С горещо желание за святост посвещава

цялото си съществуване на страданието и непрестанната работа,

прецизен при изпълнението на салезианското правило. Храни

гореща любов към Дон Боско и към Конгрегацията. През чети-

рите години, които му остават да живее след ръкоположението

му, продължава да се моли и да пише. За отбелязване е неговият

превод на италиански на първите томове на критическото изда-

ние на трудовете на свети Франциск Салски. Умира на 30 декем-

ври 1897 г., едва на 27 години. Неговите тленни останки почиват

в църквата в родното му село Оменя.

1 „Figlie dei Sacri Cuori”. Б. пр.

НАЧАЛОТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПРОЦЕС ЗА

ПРОУЧВАНЕ Е НА 21 АПРИЛ 1911 ГОДИНА.

ОБЯВЕН Е ЗА ДОСТОПОЧТЕН НА 5 ДЕКЕМВРИ 1966 ГОДИНА.

7.8 Page 68

▲back to top

ТЕ Р Е З А

ВАЛСЕ ПАНТЕЛИНИ

1878•1907

Тереза Валсе Пантелини е родена в Милано на 10 октомври 1878

година в заможно семейство. Баща ќ, Джузепе Валсе Панте-

лини, горещо вярващ и много трудолюбив, притежава различни

хотели в Египет, където Тереза прекарва първите си години. Той

възпитава дъщеря си в обич към бедните и в готовност винаги

да им помага. Семейството се премества първо в Милано, a по-

сле във Флоренция. На 12 години Тереза губи баща си. Момичето

съзрява в дълбок молитвен дух. Получава солидно образование в

областта на литературата и изкуствата и развива добродетелите

си под благото, но взискателно ръководство на майка си. В деня

на първото си Причастие усеща повик към религиозен живот и се

поднася на Господ с дълбока радост. Когато майка ќ премества се-

7.9 Page 69

▲back to top

мейството в Рим, заради следването на брат ќ Итало, Тереза влиза

в пансиона на Дамите на Светото сърце1 и се включва в конфе-

ренциите на свети Винченцо2. Лукс, комфорт и забавление не ќ

липсват, но тя живее с дух на непрестанно радостно, но скрито

умъртвление. Неин духовен ръководител е монс. Радини Тедески,

бъдещ епископ на Бергамо, който ще избере за свой личен секре-

тар дон Анджело Ронкали. Подкрепена от своя духовен ръково-

дител, решава да отиде в Института на Дъщерите на Дева Мария

Помощница в Рим, „където да се предаде безвъзвратно на Господ,

както тя самата казва, за възпитанието на бедните момичета от

народа”. Дава религиозните си обети през

1903 година след едно убедително послушничество като въз-

питателка сред момичетата в оратория в Трастевере. Сестрите ќ

от това време си я спомнят така: „Сестра Тереза знаеше как да

се отнася към тези момичета: наистина беше способна да запази

дисциплината, без да загуби самообладание при многобройните

прояви на невъзпитание и грубост”. Поради един отказ, едно от

момичетата я заплюва в лицето, но тя понася тази грубост като

възхитителен пример за всички присъстващи. Тереза е любезна и

деликатна с всички и винаги е готова да върши най-унизителните

и тежки работи. Организира и се грижи за пералнята и за работ-

ните места на момичетата с дух на смирение и жертвоготовност.

Тя е такава, каквато би желал Дон Боско: необикновена в обикно-

вените неща. Все по-настойчивите симптоми на туберкулозата,

която изчерпва силите ќ, не спират пътя ќ към светостта. Усеща,

че е дошъл моментът да обикне страданието си, а не само да го

приема, като дар, който я единява с Разпнатия: „Това, което ти

желаеш, о Исусе, го желая също и аз, и го желая до тогава, доко-

гато го желаеш и Ти”. Радостта и простотата на Морнезе3, тихата

жертвоготовност, непрестанното ќ единение с Бог и синовната

обич, която питае към Богородица, са опорните точки на нейния

житейски път. На 3 септември 1907 година сестра Тереза се среща

с този Исус, Когото е избрала безвъзвратно. Погребана е в Ница

Монферато.

1 Le Dame del Sacro Cuore. Б. пр.

2 Conferenze di San Vincenzo. Б. р.

3 Родното място на Мария Мацарело. Б. р.

НАЧАЛОТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПРОЦЕС ЗА

ПРОУЧВАНЕ Е НА 6 ДЕКЕМВРИ 1926 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 12 ЮЛИ 1982 ГОДИНА.

7.10 Page 70

▲back to top

Д О Р О ТЕ Я

ЧОПИТЕЯ

1816•1891

Доротея е родена в Сантяго де Чиле на 5 юни 1816 година в

семейство богато на вяра, на челяд (18 деца) и на материални

възможности. Родителите ќ Педро Ноласко Чопитея и Исабела

Вильота са с високо социално положение, образцови християни,

посветени на милосърдни дейности. Доротея е на 3 години, кога-

то семейството се премества в Испания, в Барселона. Характерът

ќ е енергичен, жив и предприемчив, но открояващо се е златното

ќ сърце. На 13 години избира за свой духовен ръководител дон

Педро Нардо, който ще я ръководи близо 50 години. Получа-

ва солидно образование. По съвета на дон Педро се омъжва на

16 години за един изключителен младеж – Хосе Сера, търговец

и банкер. Техният брак, изпълнен с щастие и взаимна вярност,

8 Pages 71-80

▲back to top

8.1 Page 71

▲back to top

продължава 50 години. В края им Хосе ще каже: „Нашата любов

растеше с всеки изминал ден”. В семейството се раждат шест дъ-

щери: Доротея, Анна Мария, Исабела, Мария Луиза, Кармен и

Хезуина. Главната грижа на Доротея е да живее истински за Бог.

Грижи се да задълбочава своята набожност: всеки ден ходи на

литургия, приема Причастие, моли броеницата. Но най-забеле-

жително е нейното милосърдие, особено към бедните. На първо

място сред ценностите тя поставя обичта към бедните: „Бедните

винаги ще стоят първи в мислите ми”. Наричат я „милосърдната

Божия ръка”. Придружава съпруга си в пътуванията му, приета е

от папа Лъв XIII, който се отнася към нея с голяма почтителност.

Близо тридесет фондации се раждат от щедростта на семейство

Сера: приюти, училища, болници, работилници… По едно изчис-

ление раздадените от тях средства надвишават бюджета на много

държавни организации. На 20 септември 1882 г., един месец след

смъртта на съпруга ќ, пише на Дон Боско: „Бих искала да осно-

ва интернат за младежи работници и за сираци в предградията

на Барселона”. Дон Боско приема и така Доротея става сътруд-

ничка на салезианите. Интернатът започва дейността си в Сария

през 1884 г. Сътрудничи с дон Риналди, провинциал в Испания,

за осъществяването на други салезиански дейности. Бъдещият

главен настоятел свидетелства за нея: „Много пъти съм чувал да

повтарят, че върши и най-унизителните неща за нуждите на бо-

лните”. През април/май 1886 г. Дон Боско се среща със светата

благодетелка, готова да помогне повече от всякога. След смъртта

на Дон Боско госпожа Доротея слага началото на три нови интер-

ната, сред които е и пансионът „Света Доротея” в Сария, поверен

на Дъщерите на Дева Мария Помощница: за него тя използва за-

делените си пари за старини. Дон Боско я нарича „Нашата майчи-

ца от Барселона”. Доротея, също както и мама Маргерита, умира

бедна, на 3 април 1891 г. Погребана е в Сария, Барселона.

НАЧАЛОТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПРОЦЕС ЗА

ПРОУЧВАНЕ Е НА 4 АПРИЛ 1927 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 9 ЮНИ 1983 ГОДИНА.

8.2 Page 72

▲back to top

ВИНЧЕНЦО

ЧИМАТИ

1879•1965

Винченцо Чимати е роден във Фаенца на 15 юли 1879 г. в семей-

ството на Джакомо и Роза Пази, последен от шест деца. От тях

сестра му, Мария Рафаела от Конгрегацията на сестрите болно-

гледачки на милосърдието1, е обявена за блажена, брат му Луиджи,

асистент салезианин и мисионер в Латинска Америка, умира в със-

тояние на святост, а сам той е достопочтен. 3 годишен остава сирак

без баща. Майка му го води в енорийската църква, където пропо-

вядва Дон Боско: „Винченцино, гледай, гледай, Дон Боско!”. През

целия си живот ще помни доброто лице на възрастния свещеник.

На 17 години става салезианин и е изпратен във Валсаличе (до

Торино), където преподава и придобива различни специалности:

1 Congregazione delle Suore Ospedaliere della Misericordia. Б. пр.

8.3 Page 73

▲back to top

получава диплома по композиране в консерваторията в Парма,

завършено висше образование по естествени науки, по филосо-

фия и педагогика в Торино. На 24 години е ръкоположен за свеще-

ник. В течение на 20 години е преподавател и блестящ композитор

в пансиона на Валсаличе. Поколения семинаристи го наричат

„Маестрото”. Междувременно настоява пред генералния настоя-

тел: „Намерете ми място в най-бедната, най-трудната, най-изоста-

вената мисия. Удобствата не са за мен”. На 46 годишна възраст же-

ланието му най-сетне е удовлетворено. Дон Риналди го изпраща

като ръководител на група за поставяне основите на салезианска-

та мисия в Япония. Там ще работи 40 години. Завладява сърцата на

японците с добротата си, ангажирайки се както самия Дон Боско

в апостолска дейност в печата и музиката. Превежда на японски

живота на Доменико Савио. По случай 2600-та годишнина от ос-

новаването на японската държава е поканен да композира соната,

която да бъде излъчена по радиото. Най-авторитетният японски

вестник я определя като „по-японска от японските“. Основава му-

зикална група от момчета, която пътува из цялата страна.

Директор е на първия салезиански дом в Миязаки, три години

по-късно става главен ръководител на зараждащата се визита-

тория2. Пътува често, за да дава непрестанен кураж на първи-

те салезиани в Япония, отваря домове преди всичко за сираци и

изоставени. През 1935 г. е назначен за апостолически префект.

След тежките години на войната, изпълнени с безбройни жертви,

основава в Токио „Град на децата”, който с основните, средните и

професионалните си училища за кратко поема 260 сирака.

През 1949 г., 70 годишен, продължава делото си като директор

на студентския дом за изучаващите философия и богословие в

Кофу за следващите девет години. Там и умира като патриарх на

6 октомври 1965 година. Получава многобройни признания от

италианските и японските власти. Неговите тленни останки, от-

крити непокътнати при ексхуминарето им през 1977 г., почиват в

криптата на Кофу.

2 Визитатория – административно деление, което използват салезианите. Вид

подпровинция. Б. р.

НАЧАЛОТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПРОЦЕС ЗА

ПРОУЧВАНЕ Е НА 6 НОЕМВРИ 1976 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 21 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА.

8.4 Page 74

▲back to top

СИМОН

СРУДЖИ

1877•1943

Симон Сруджи е роден в Назарет на 27 април 1877 година, по-

следен от десет деца. Едва 3 годишен, в период от няколко ме-

сеца губи и двамата си родители и е поверен на грижите на баба

си. През 1888 година влиза в католическото сиропиталище във

Витлеем, ръководено от дон Белони. Този свещеник, който много

напомня на Дон Боско, по съвет на папата през 1891 година ста-

ва салезианин, поверявайки институтите си на Конгрегацията.

Симон се чувства така добре в сиропиталището, че на 16 години

пожелава да стане салезианин. Изпратен е в селскостопанското

училище - оратория в Бейт Джемал, където завършва обучението

си и изкарва послушничеството си, като се посвещава като са-

лезианин-коадютор /брат/. Там и ще прекара целия си живот, ра-

8.5 Page 75

▲back to top

ботейки неуморно в продължение на петдесет години. Извърш-

ва много дейности и то с голяма любов! Преподава в училище

с много мюсюлманчета, които го наричит „Му’аллем- (Учителя)

Сруджи”, и казват за него: „Добричък е като паница мед”. Той е

също и местният мелничар и селяните от цялата област му но-

сят зърно за мелене; ръководи цялата тази дейност справедливо

и със спокойствие. Също е и болногледач. В областта няма ле-

кар и болните от петдесетина села, преди всичко бедните, идват

при него. Той е като добрия самарянин от притчата, разказана от

Исус: милосърден е към всички сполетени от нещастие: почиства

ги, лекува ги и им говори деликатно за Исус и Дева Мария. Бо-

лните казват: „Другите лекари нямат благословените ръце на гос-

подин Сруджи, неговите ръце имат силата и благостта на Аллах”.

Той е толкова внимателен и деликатен, че мюсюлманите твърдят:

„След Аллах идва Сруджи”. Дон Боско желае неговите помощни-

ци да живеят с хората и да им носят Благата вест с дела и с молит-

ва. Мнозина идват при него само за да възложи ръка върху тях, а

майките му поднасят децата си да ги благослови. Идват и когато в

някое село избухне кавга, за да я разреши. Така той става също и

възстановител на мира.

Всички чувстват, че Сруджи действително е в общение с Бог.

Храни се от Евхаристията и от Евангелието. Свободното си вре-

ме прекарва пред Светото причастие. Когато през 1908 г. дон Руа

посещава дома в Бейт Джемал, казва: „Наблюдавайте го добре,

записвайте всяка негова дума и всяко дело, защото става дума за

светец”. Умира изтощен от работата и от малария на 27 септември

1943 година, на 66 години. Погребението се превръща в апотеоз.

Скромните му тленни останки почиват в Бейт Джемал, близо до

прославената гробница на свети Стефан.

НАЧАЛОТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПРОЦЕС ЗА

ПРОУЧВАНЕ Е НА 11 МАЙ 1964 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 2 АПРИЛ 1993 ГОДИНА.

8.6 Page 76

▲back to top

РУДОЛФ

КОМОРЕК

1890•1949

Рудолф Коморек е роден на 11 август 1890 г. в Биелско в пол-

ска Силезия. Той е трето от седемте деца на Ян и Агниешка

Гох, двама истински родители християни. На 19 години влиза в

семинария, където го сравняват със свети Луиджи. На 24 години

е ръкоположен за свещеник във вроцлавската епархия. По вре-

ме на Първата световна война е военен капелан в болница и по

лична молба и на фронта. Три години е енорийски свещеник във

Фрищак, където живее в бедност, молитва и апостолска ревност.

Неговата изповедалня е винаги пълна. Дон Рудолф е обичан и

уважаван от всички, особено от децата. На 32 години пожелава

да влезе в Конгрегацията на салезианите и през 1922 г. започва

послушничеството си. Кандидатства да стане мисионер. Затова

8.7 Page 77

▲back to top

през октомври 1924 г. е изпратен в Сан Фелисиано в Бразилия, на-

товарен с пастирската грижа за полските емигранти, лишени от

религиозна помощ. Отличава се като изключителен проповедник

на Евангелието и изповедник. Наричат го „светия отец”. Образец

е на живот според обета за бедност, много ценен и обичан от Дон

Боско. Живее в единение с Бог, в присъствието на Господa. За него

казват: „Никога не се е виждало човек да се моли толкова много”

и също: „Неговото коленопреклонение е със стойността на про-

повед, а когато коленичи на пода, неговата благопристойност ни

убеждава в необикновения му дух на благоговение и умъртвле-

ние”. Пребивава в различни енории и салезиански общности.

Изпратен е като изповедник в пансиона на салезианите в

Лавринаш, където се отличава със светостта си. Преподава 28

часа седмично. Болницата в Сан Хосе дос Кампос е последният

етап на неговото 25 годишно мисионерство. През последните си

осем години живее с радостта от бавното си угасване, отдавайки

на Бога и последния дъх на болните си от туберкулоза дробове.

Помага на останалите болни, като през целия ден изпълнява све-

щеническите си задължения. Спи върху три дървени плота. По-

следните си дни прекарва в постоянна молитва. Пожелава лекар-

ствата, които вече са безполезни за него, да бъдат дадени на бедни

болни, които не могат да си ги позволят. Не желае да приеме нито

кислород, нито вода. Умира на 59 години, на 11 декември 1949

г.. Погребан е в Сан Хосе дос Кампос, където неговата дълбока

набожност и преди всичко обичта му към Евхаристията, него-

вата неуморна служба в полза на нуждаещите се и духът му на

постоянно покаяние са формирали и продължават да формират

поколения вярващи.

НАЧАЛОТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПРОЦЕС ЗА

ПРОУЧВАНЕ Е НА 31 ЯНУАРИ 1964 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 6 АПРИЛ 1995 ГОДИНА.

8.8 Page 78

▲back to top

ЛУИДЖИ

ОЛИВАРЕС

1873•1943

Луиджи Оливарес е роден в Корбета, провинция Милано, на

18 октомври 1873 година, четвърти от 15 деца. Един от братя-

та му става мисионер, а една от сестрите му каносянка1. Влиза в

семинария в Монца и по-късно в Милано. Още като семинарист

се запознава със салезианите, благодарение на своя духовен ръ-

ководител, който е техен голям благодетел. Чете за живота на Дон

Боско и остава дълбоко впечатлен, преди всичко от неговата въз-

питателна система, която той сам изпитва в семейството си, бла-

годарение на своята майка. След като завършва обучението си, е

ръкоположен за свещеник в Милано през 1896 г.. Веднага моли

да стане салезианин, но неговият епископ, кардинал Ферари, го

1 Le Figlie della Carità, (Canossiane). Б. р.

8.9 Page 79

▲back to top

изпраща, още съвсем млад свещеник на 22 години, за заместник

ректор на архиепископския пансион в Сароно. Прилагайки пре-

вантивната система, Луиджи превръща семинарията в семейство.

Осем години по-късно получава разрешение да стане салезианин.

След обетите е изпратен да учи и да преподава морално богосло-

вие и социология в интерната във Фолицо. През 1910 година е на-

значен за директор и енорийски свещеник в Рим, в проблемната

енория „Света Мария Освободителка” в Тестачо. Този квартал с

лоша слава се преобразява осезателно благодарение на добротата

на своя нов енорийски свещеник, който казва, че би проповядвал

дори само за една старица. Когато веднъж на улицата един груби-

янин му удря плесница, дон Луиджи му казва: „Благодаря!” и му

поднася другата си страна. Като истински син на Дон Боско е ви-

наги сред хората и особено сред младежите. Неговата изповедал-

ня е препълнена от сутрин до вечер. През 1916 г. е избран от папа

Бенедикт XV за епископ на Сутри и Непи. Поставя си едно прави-

ло в пет точки: „Ще обичам епархията си като собствена съпруга.

В молитвите си ще обсъждам с Исус интересите на душите и не

ще вземам никакво важно решение преди да съм се посъветвал

с Него. Ще избягвам лукса и излишеството. Ще имам програма

за деня и ще я следвам вярно. Девизът на моя епископски живот

ще бъде: милосърдие, готово на всякаква жертва”. Дон Луиджи

е епископ в стила на Дон Боско: „Аз съм по Божи дар христи-

янин, салезианин, свещеник и епископ: трябва да стана светец”.

Посещава затворници и води катехизис за младите работници.

Пастирското милосърдие, вниманието към бедните семейства и

тяхното подпомагане, обичта към най- изпадналите и предпочи-

танието му към най-нуждаещите се младежи са приоритетите на

26 годишното му епископско служение. Умира малко преди да на-

върши седемдесет години, далеч от своята епархия на 19 май 1943

година, докато води духовни упражнения в училището на салези-

анския дом в Порденоне. Днес почива в катедралата в Непи.

НАЧАЛОТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПРОЦЕС ЗА

ПРОУЧВАНЕ Е НА 31 ЯНУАРИ 1964 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 6 АПРИЛ 1995 ГОДИНА.

8.10 Page 80

▲back to top

МАРГЕРИТА

ОКИЕНА

1788•1856

Маргерита Окиена е родена на 1 април 1788 година в Сера ди

Каприльо, провинция Асти, шеста от десет деца. В същия

ден е кръстена в енорийската църква. Родителите ќ са селяни, ис-

крено вярващи християни. От малка Маргерита е много трудо-

любива. Времената и задълженията ќ не ќ оставят възможност

да учи, но любовта ќ към молитвата я обогатява с такава мъд-

рост, каквато не се намира в книгите. През 1812 г. се омъжва за

Франческо Боско. Франческо е на 27 години, вдовец със син на

три години, Антонио, и тежко болна майка. През следващата го-

дина се ражда Джузепе, а през 1815 г. Джовани, бъдещият Дон

Боско. Цялото семейство се прехвърля в Беки, махала в Кастел-

нуово д’Асти. През 1817 г. Франческо умира внезапно от пневмо-

9 Pages 81-90

▲back to top

9.1 Page 81

▲back to top

ния. Двадесет и девет годишната Маргерита се оказва сама срещу

всички житейски несгоди във времена на голям глад, a трябва

да се грижи за майката на Франческо, за Антонио и за малките

Джузепе и Джовани. Маргерита е дълбоко вярваща жена. Бог е

винаги на първо място във всичките ќ мисли и винаги е на уст-

ните ќ. Обичта ќ към Господ е така силна, че формира в нея сърце

на свята майка. Тя е мъдра възпитателка и знае как да съчетае

майчинството и бащинството, нежността и твърдостта, бдител-

ността и доверието, близостта и диалога, възпитавайки децата с

безрезервна, търпелива и взискателна любов. Внимателна e към

нуждите им и се доверява на човешките средства и на Божията

помощ. Отглежда три деца с различен темперамент въз основа на

едни и същи критерии, но с различни методи. Учи ги на катехизис

и ги подготвя за първото им Причастие. Когато деветгодишният

Джовани ќ поверява мечтата си, тя е единствената, която успява

да го разбере в светлината на Господ: „Кой знае дали пък няма

да станеш свещеник”. Така му позволява да остава с по-непо-

слушните деца, защото с него те се държат по-добре. Враждеб-

ността на Антонио към учението на Джовани я принуждава да

отдалечи по-малкия син, за да има той възможност да учи. Ще го

придружава чак до ръкополагането му за свещеник. В този ден

ще произнесе думи, които ще останат в сърцето на Дон Боско за

цял живот. Когато през 1846 г. Дон Боско се разболява сериозно,

Маргерита отива да се грижи за него и открива добрините, които

той прави за изоставените младежи. На молбата му да го послед-

ва, отговаря: „Ако вярваш, че това е волята на Господ, готова съм

да дойда”. Присъствието на мама Маргерита превръща оратория

в семейство. В продължение на десет години нейният живот се

преплита с този на сина ќ и с началото на салезианското дело: тя

е първата и главна съратница на Дон Боско; превръща се в май-

чинския елемент в превантивната система. Без дори да го знае, тя

става „съоснователка” на салезианското семейство. Умира в То-

рино от пневмония на 25 ноември 1856 г., на 68 години. До гроба

ќ я изпращат много младежи, които я оплакват, както се оплаква

майка. Поколения салезиани са я наричали и продължават да я

наричат „мама Маргерита”.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 8 ФЕВРУАРИ 1995 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 23 ОКТОМВРИ 2006 ГОДИНА.

9.2 Page 82

▲back to top

МАРИЯ

ТРОНКАТИ

1783•1969

Мария Тронкати е родена в Кортено Голджи, в провинция

Бреша на 16 февруари 1883 година в многочленното семей-

ство на планинец скотовъдец. Расте щастлива, в работа на полето

и грижата за братчетата си, в топла и любвеобилна атмосфера,

създадена от образцови родители. В Кортено получават „Салези-

ански бюлетин” и Мария, която е чувствителна и притежаваща

многобройни християнски ценности, се замисля за религиозно

звание. Отначало баща ќ не е съгласен, но веднага щом дъщеря

му навършва 21 години и става пълнолетна, ќ дава съгласието си.

Мария кандидатства в Института на дъщерите на Дева Мария

Помощница и дава първите си обети през 1908 година в Ница

Монферато. По време на Първата световна война посещава във

9.3 Page 83

▲back to top

Вараце курсове за медицинска помощ и работи като сестра от

Червения кръст в една военна болница. По време на един силен

ураган Мария обещава на Мадоната, че ако остане жива, ще за-

мине на мисия. Мадоната я чува и сестра Мария моли майката на-

стоятелка да ќ позволи да замине при болните от проказа. Седем

години по-късно майка Катерина Дагеро я изпраща в Еквадор.

През 1922 година слиза в залива на Гуаякул и пристига в Чунчи,

където остава като медицинска сестра и аптекарка за известно

време. През декември 1925 г. сестра Мария и още две сестри, съ-

проводени от епископа салезианин монс. Комин и от една малка

група, навлизат в амазонските гори. Тяхната мисия са земите на

индианците шуар в югоизточната част на Еквадор. Едва прис-

тигнала в Мендес, сестра Мария спечелва уважението на едно от

шуарските племена, след като успешно оперира с джобно нож-

че ранената от куршум дъщеря на един от вождовете. Малкото

общество се установява за постоянно в Макас, селище на засел-

ници, обградено от общите жилища на шуар, в къщичка на вър-

ха на един хълм. Както Дон Боско е баща и учител, така сестра

Мария става майка и за 44 години ще бъде наричана „Майчица”1

. Започва трудното дело на евангелизацията сред всевъзможни

рискове. Тя е медицинска сестра, хирург, ортопед, зъболекар и

анестезиолог, но преди всичко е учителка по катехизис, черпеща

богато от чудните ресурси на вярата, търпението и салезианската

топлота и ласкавост. Нейната дейност за издигане достойнството

на жената сред шуар се увенчава с появата на стотици нови хрис-

тиянски семейства, създадени за първи път на базата на свобод-

ния личностен избор на младоженците. Нейната дейност е преди

всичко в областта на възпитанието и здравеопазването в болни-

цата „Папа Пий XII” в Сукуа и в многобройни диспансери. Тя е

майка на мисиите на апостолическия викариат в Мендес: Макас,

Мендес, Севиля Дон Боско и Сукуа. Неуморно пътува сред ама-

зонските гори. На 25 август 1969 година сестра Мария пътува със

самолет за духовни упражнения в Кито. Самолетът пада малко

след излитането. Радиото на Федерация Шуар предава тъжната

новина: „Нашата майка, сестра Мария Тронкати, е мъртва”. Ней-

ните тленни останки почиват в Сукуа.

1 Madrecita. Б. пр.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 7 СЕПТЕМВРИ 1986 ГОДИНА.

ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 8 НОЕМВРИ 2008 ГОДИНА.

9.4 Page 84

▲back to top

9.5 Page 85

▲back to top

БОЖИ СЛУЖИТЕЛИ

9.6 Page 86

▲back to top

ДЖУЗЕПЕ

КУАДРИО

1921•1963

Джузепе Куадрио е роден във Вервио, провинция Сондрио,

на 28 ноември 1921 година. Син е на Агостино и Джакоми-

на Робустели, селско семейство с дълбок християнски живот. От

най-ранна възраст Божията благодат се е установила в сърцето на

Джузепе до такава степен, че едва осем годишен прави сериозна

програма за живота си, която завършва с думите: „Ще се опитам да

стана светец”. Когато чете книгата Животът на Дон Боско, която

заема от енорийския свещеник, усеща, че салезианското семейство

трябва да стане негово семейство. През 1933 година влиза в мисио-

нерския институт в Ивреа. Отличава се с интелигентността си, но

преди всичко с добротата си. През 1937 година става салезианин и

е избран да посещава факултета по философия в престижния Рим-

9.7 Page 87

▲back to top

ски григориански университет. Завършва с отличие и едва 20 годи-

шен започва да преподава философия във Фолицо на студентите

семинаристи с яснота и задълбоченост. През 1943 година започва,

отново в Григорианския университет, обучението си във факулте-

та по богословие, като живее в салезианската общност на Светото

сърце. Джузепе е салезианин и подражава на Джовани Боско като

студент: посвещава цялото си свободно време на грижата за „шу-

ша”1 сираците от Втората световна война. Неговата вглъбеност и

салезианската му ласкавост и чувствителност ще нарастват и ще

стават все по-явни. През 1946 година, в присъствието на девет кар-

динали, както и на бъдещия папа Павел VI, защитава в тържестве-

на богословска дискусия догматичната формулировка на Възнесе-

нието на Мария в небесата. Постига успех, който го прави известен

в Църквата и в Конгрегацията. Папа Пий XII се обръща и към не-

говите научни трудове за дефинирането на тържествената догма

на вярата през 1950 година2. Успехите в учението и интелектуално-

то му превъзходство не намаляват неговото скромно и услужливо

добродушие, лишено от всяка проявява на горделивост. Ръкопо-

ложен е за свещеник през 1947 година. Завършва богословие през

1949 година. В същата година започва да преподава в студентския

пансион за богослови в Торино. Неговата яснота и проникнове-

ност оставят дълбока следа в многобройните му възпитаници в

Папския салезиански университет3. Неговото единение с Бог го

отнася до върховете на мистиката. Казват, че когато застава пред

катедрата, неговото преподаване е така точно и дълбоко, че сякаш

богословието пламва. През 1954 година е назначен за декан на фа-

култета по богословие. През 1960 година се проявяват симптомите

на нелечимо заболяване: злокачествен линфогранулом. Напълно

съзнавайки положението си, той продължава, докато има сили, да

преподава и да се включва в живота на общността. В болницата

също проявява изключителната си доброта към всички. „Голямо-

то чудо, което дон Руа направи за мен, пише той няколко месеца

преди края си, е да ми даде спокойствието, незаслужено и сладост-

но, което превръща тези дни на дълго очакване в най-прекрасните

и щастливи в живота ми.” Угасва на 23 октомври 1963 година.

1 „Ваксаджийчета”; нарицателно, с което са наричани бедните деца в Неапол след

Втората световна война, изкарващи си прехраната с лъскане на обувки. Б. пр.

2 През 1950 Папа Пий XII тържествено обявява Възнесението на Дева Мария за догма

на вярата в Апостолическата конституция Munificentissimus Deus. Б. пр.

3 Pontificio Ateneo Saleziano. Б. пр.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 21 ЯНУАРИ 1991 ГОДИНА.

ГОДИНА.ОБЯВЕНА ЗА ДОСТОПОЧТЕНА НА 18 ЮЛИ 1992 ГОДИНА.

9.8 Page 88

▲back to top

ЛАУ РА

МЕОЦИ

1873•1951

Лаура Меоци е родена във Флоренция на 5 януари 1873 година

в заможното семейство с благородно потекло на Алесандро

и Анджела Мацони. Скоро се преместват в Рим, където бащата

е служител в Министерството на финансите. Лаура завършва

обучението си при сестрите на св. Доротея1 и впоследствие след-

ва няколко курса по медицина. Нейният духовен ръководител е

салезианин, който ќ помага да отговори на зова на Господ и да

се откаже от богатството и комфорта, за да служи на Исус сред

най-бедните младежи. След много нощи, прекарани в молитва,

Лаура става сестра салезианка през 1898 година. В течение на

близо 23 години работи в Италия, преди всичко в Сицилия. През

1 Suore di santa Dorotea. Б. р.

9.9 Page 89

▲back to top

1921 година е избрана за ръководителка на първите сестри миси-

онерки в Полша. През тези години се откроява най-типичната ха-

рактеристика на сестра Лаура: майчинството. Дарена е с благост,

която се укрепва от салезианската ласкавост и чувствителност

и от простотата на Морнезе. Както Майка Мацарело тя ще бъде

наричана от полските дечица „матечка“ (майчица). През 1922 г.

сестра Лаура заминава заедно с още пет сестри за Ружаанисток,

където трябва да основе дом за сираци от войната. Сестрите ор-

ганизират дома, който скоро се запълва от осемдесет деца, мом-

ченца и момиченца, бедни и без никакво възпитание. Превръщат

се в едно голямо семейство. Най-нещастното от децата ще каже:

„Страдах от сериозно чревно заболяване. Майка Лаура, която

всички наричаха „майчица“, лично се грижеше за мен, сякаш бях

неин син, интересуваше се като истинска майка от всички, но се

грижеше по специален начин за изоставащите и най-нуждаещи-

те се”. Правителственият инспектор е толкова впечатлен от тях,

че казва: „Ще ви изпратим още двеста сираци”. Правителството

и благородните семейства предлагат сгради и структури и Дъ-

щерите на Дева Мария Помощница се умножават. Благословени

от Господ, приемат послушнички, отварят нови сиропиталища.

От 1922 до 1940 година сестра Лаура, която отначало е директор,

а после провинциал, отваря 9 дома и обучава 110 нови сестри.

По време на Втората световна война, въпреки че е поканена от

италианския консул да се завърне в родината, остава в Полша.

Живее в едно сиропиталище в гората при село Сакишкиоблечена

като селянка. Организира живота на сестрите в Полша с тайни

писма, много подобни на тези на майка Мацарело. В края на вой-

ната, след установяването на новите граници на Полша, сестрите

заедно със 104 деца трябва да заминат от Вилнюс със специален

влак, за да се завърнат в Нова Полша, но тайно сред тях са и деца

без разрешително и партизани със своите семейства. Сестра Ла-

ура знае, че рискува да бъде разстреляна: моли се неуморно и

получава благодатта на Мадоната. Майка Лаура отваря 12 нови

дома. Възражда се послушничеството и така навсякъде се завръ-

щат жизнеността, радостта и усмивките. Тя обаче се чувства все

по-уморена. Обкръжена от сестрите и от молитвите на всички,

умира на 30 август 1951 година в Погжебен (Полша).

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 9 ОКТОМВРИ 1986.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 13 ЯНУАРИ 1994 ГОДИНА.

9.10 Page 90

▲back to top

А ТИ Л И О

ДЖОРДАНИ

1913•1972

Атилио Джордани е роден в Милано на 3 февруари 1913 го-

дина. Баща му Артуро работи в железниците, а майката,

Амалия, е прикована на легло вследствие на раждане. Атилио е

слънчево и енергично момче. След началното училище завършва

тригодишния курс на техническото училище. Още като момче от-

крива Дон Боско и салезианския ораторий в Милано, към който

винаги ще запази голяма любов. Там получава началното си фор-

миране и като млад ръководител се заема с усърдие с организира-

нето на радостните събития в живота в групите: в продължение

на много години е умел преподавател по катехизис и изключи-

телно талантлив, естествен и ведър организатор. От един добър

салезианин-сътрудник научава и използва всички образователни

10 Pages 91-100

▲back to top

10.1 Page 91

▲back to top

подходи и инструменти на превантивната система, с които ръко-

води своите младежи: грижа за литургията, формиране, присъст-

вие и игри в двора, уплътняване на свободното време по стой-

ностен начин, театър. Атилио организира походи с момчетата от

оратория, пише и композира песни, сценки, измисля благотвори-

телни лотарии, викторини за енорийските ценности и олимпиа-

ди за момчетата, без нито за миг да забрави центъра на христи-

янската радост: обичта към Бог и към ближния. Обича Господ с

цялото си сърце и намира изворите на благодат в живота с тайн-

ствата, в молитвата и в духовното ръководство. Започва военната

си служба през 1934 година и, минавайки през различни етапи,

я приключва през 1945 година. Показва своя усет за апостолска

дейност сред другарите си по оръжие. Намира работа в заводите

„Пирели“ в Милано, където също разпространява веселие и до-

бро настроение с дълбоко чувство на отговорност. След войната

се жени за Ноеми Даванцо, която ще го придружава и подкрепя

през целия му живот. За да окуражи младежите, объркани от вой-

ната, създава организацията „Кръстоносен поход на добротата”1,

която ще се разпространи из цяла Италия. В собственото си се-

мейство е грижлив съпруг с дълбока вяра и спокойствие, който

избира да живее в евангелска бедност в полза на по-нуждаещите

се. Остава верен на размишлението, на Евхаристията и на бро-

еницата, които никога не пропуска. Неговите три деца заминават

за Бразилия на доброволно мисионерство. Заедно със съпруга-

та си Ноеми решават също да заминат, за да споделят напълно

живота и званието на децата си в доброволното мисионерство. В

Бразилия продължава да преподава катехизис и да организира.

На 18 декември 1972 година в Кампо Гранде, докато говори с ен-

тусиазъм и с плам по време на едно събрание за задължението на

всеки да даде живота си за другите, внезапно усеща, че му става

зле. Има време само да каже на сина си: „Пиер Джорджо, сега ти

продължи …” и умира, поразен от инфаркт. Неговите тленни ос-

танки са пренесени в Италия и сега почиват в базиликата „Сант

Агостино” в Милано. В литургията за погребението му енорий-

ският свещеник казва: „На всеки от нас Атилио повтаря думите,

които умирайки, каза на сина си: „Сега ти продължи”.

1 „Crociata della Bonta”. Б. пр.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 21 НОЕМВРИ 1994 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 19 ЯНУАРИ 1996 ГОДИНА.

10.2 Page 92

▲back to top

АУГУСТ

ХЛОНД

1881•1948

Аугуст Хлонд е роден в Бженчковице, Полша на 5 юли 1881

година в семейството на Ян, работник в железниците, и Ма-

рия Имиела. Той е втори от единадесет деца, от които четири ще

станат салезиани. Родителите им предават силна вяра и синовна

обич към Мадоната. На 12 години, отговаряйки на званието от

Господ, Аугуст заминава за Италия, следвайки първородния си

брат Игнаци, за да се посвети на Бог в обществото на салезиа-

ните. Получава дрехата на семинарист от благословения Микеле

Руа през 1896 година. Продължава обучението си в Рим в Гри-

горианския университет и защитава докторат по философия.

За практическото си формиране като послушник се завръща в

Полша в Освиенцим. Става редактор на полския „Салезиански

10.3 Page 93

▲back to top

бюлетин”. Ръкоположен е за свещеник през 1905 година. През

1907 г. е назначен за директор на новия дом в Пжемисл, където

ще отвори салезиански ораторий и ще го разшири. Докато е ди-

ректор във Виена, в съгласие с епископа и властите, отваря три

института за възпитание на деца, юноши и младежи. Основава

едно католическо издателство на немски език и подпомага деца-

та, засегнати от Първата световна война. През 1919 година става

провинциал в новата Немско-унгарска провинция със седалище

във Виена. За две години младият провинциал ще прибави към

провинцията десетина нови института. Избран е за апостоличе-

ски администратор, a по-късно, през 1926 година, става епископ

на Катовице. На 24 юни същата година е назначен от папа Пий

XI за архиепископ на Гнезно и Познан и примас на Полша. През

следващата година, на 20 юни, Светият Отец го прави кардинал.

Светият престол му поверява и грижата за поляците от диаспо-

рата, пръснати по целия свят. За тази цел той основава една спе-

циална конгрегация - „Общество на Христос”. С Втората световна

война започва неговaтa Голгота: принуден е да отиде в изгнание

до края на войната. Аугуст ще направи всичко, за да приложи на

практика салезианския девиз: „Da mihi animas”1. И той, както Дон

Боско, без страх ще се изправи срещу могъщите на деня, за да

спаси слабите, като пръв поема по пътя, по който ще тръгне и

наследникът му Стефан Вишински и великият Карол Войтила.

Докато е в Рим, започва смела защита на своята родина, която ще

засили във Франция, когато търси убежище в Лурд. Открит е от

нацистката полиция и е депортиран в Париж, за да го накарат да

подкрепи едно пронацистко правителство. Кардиналът се проти-

вопоставя решително. Нацистите го интернират във Вестфалия.

След освобождаването му от съюзническите войски се завръща

в Полша и е назначен за архиепископ на Варшава. Както по-рано

е защитавал своя народ от ужасите на нацизма, така сега с пла-

менни пастирски послания продължава да го защитава от болше-

вишкия атеизъм. Божието Провидение го спасява от множество

атентати. Умира на 22 октомври 1948 година. Погребението му се

превръща в апотеоз. За пръв път в историята на Полша погребе-

нието е извършено в самата катедрала.

1 „Дай ми души”. Б. пр.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 21 НОЕМВРИ 1994 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 19 ЯНУАРИ 1996 ГОДИНА.

10.4 Page 94

▲back to top

ИГНАЦ

СТУХЛИ

1869•1953

Игнац Стухли е роден в Оломоуц, Моравия, на 14 декември

1869 година. Има щастието да израсне в семейство и в учи-

лищна среда, които въпреки преследванията остават богати на

християнски ценности. Завършва гимназиалното си образова-

ние в австрийска Силезия. Тъй като усеща зов на Господ, e посъ-

ветван да замине за Торино при Дон Боско. Дон Руа го изпраща

във Валсаличе, където е приет като зряло звание. След послуш-

ничеството учи философия в Ивреа и след това получава дипло-

ма по агрономия. Изпратен е в Гориция, където преподава и учи

богословие. Върши многобройните си задължения с много увле-

чение и точност. Игнац чака и се подчинява. Ръкоположен е за

свещеник в Гориция през 1901 година. Изповедалнята му веднага

10.5 Page 95

▲back to top

се изпълва, защото за него казват, че е мъдър и благоразумен све-

щеник. Моли да бъде изпратен на мисия, но дон Руа му отговаря:

„Твоята мисия е на север!”. През 1921 година дон Стухли е изпра-

тен в Любляна да организира построяването на светилището на

Дева Мария Помощница. В тази земя, обедняла от войните, тър-

си със смирение средства за поддържането на събратята си и за-

вършването на светилището, което е готово и осветено през 1924

година. В дома „Пероза Арджентина”, близо до Торино, от някол-

ко години се събират младежи от Чехословакия, които се подгот-

вят да „пресадят” салезианската дейност в своята родина. Игнац

е повикан да ги ръководи, защото е един от малкото салезиани

- чехи в Конгрегацията. През 1927 година е изпратен в Чехослова-

кия, за да отвори първия салезиански дом във Фрищак, на който

е директор между 1928 и 1934 година. След това става директор

на новия дом в Моравска Острава. Игнац е на 66 години и вече

е баща на чешките салезиани. Така е назначен за провинциал на

Чехословакия и както винаги се подчинява. Благодарение на ха-

ризмата си на ръководител подпомага разцъфтяването на много

звания в региона. Под негово ръководство в Чехословакия се по-

явяват 12 салезиански дома с 270 богопосветени, всички от Бохе-

мия и Моравия, и още 20 други салезиани, работещи в мисиите.

Неговата воля за работа, неусложнената му набожност и мило-

сърдието, така препоръчвани от Дон Боско, и неговата обич към

всички дават богати плодове в тази земя. През Втората световна

война засилва в събратята си вярата и надеждата и върши дела на

милосърдие към най-слабите. През 1948 година приключва ман-

датът му и той се завръща в дома във Фрищак като изповедник.

Бурята на руското преследване се развихря над Чехословакия и

дон Стухли с болка вижда края на салезианското дело, създадено

от него. Повален е от болест, която посреща като истински хрис-

тиянин, и дори тогава вярата му остава непоколебима. Угасва на

17 януари 1953 година на 83 години.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 5 МАРТ 1993 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 20 ЯНУАРИ 2001 ГОДИНА.

10.6 Page 96

▲back to top

АНТОНИУ ЛУСТОЗА

ДИ АЛМЕЙДА

1869•1953

Антониу Лустоза ди Алмейда е роден на 11 февруари 1886 г. в

семейството на заможен земевладелец от Сан Жуан ди Рей, в бра-

зилския щат Минас Жерайс. От родителите си възприема духа на

саможертва и уважението към труда. От няколко години салезиа-

ните имат пансиона „Дон Боско” в Кашейра ду Кампу и Антониу

влиза в него на 16 години. Две години по-късно решава да стане

салезианин. Отличава се с интелектуална проницателност и се-

риозна ангажираност в религиозния живот. На 26 години е ръко-

положен за свещеник. Избран е за наставник на послушниците.

Назначен е за директор в Лавриняс, натоварен е с обучението и

формирането на кандидатите за салезиани и със студентите по

богословие и философия. Освен с преподаване се занимава и с

10.7 Page 97

▲back to top

обучаването в салезианска апостолска дейност на многобройни

семинаристи, като с тяхна помощ организира живота в близките

енории и оратории. През 1925 година е призован да приеме назна-

чението за епископ на Убераба, епархия на работници и миньори.

Пожелава да бъде ръкоположен на 11 февруари - дата, която му

напомня присъствието на Богородица в живота му. Заварва се-

минарията на практика празна. Една година по-късно около него

вече са около тридесетина семинаристи от гимназията. Занимава

се с отхвърлените от обществото, като приема като своя кауза со-

циалната справедливост. След близо четири години е прехвърлен

в Корумба в Мату Гросу, по-голям и по-трудeн за евангелизиране

район. Само след две години е назначен за архиепископ на Белин

ду Пара’, огромна епархия в северна Бразилия. Там остава за де-

сет години, раздавайки се щедро както винаги. През 1941 година

е преместен във Форталеза, важно седалище и столица на щата

Сеара. Там в продължение на 22 години оставя най-доброто от

себе си, живеейки в пълнота мотото: „Da mihi animas” („Дай ми

души”) на Дон Боско. Наричат го „епископа на социалната спра-

ведливост“. Осъзнава, че началото на евангелизацията се състои

във възвръщането на достойнството на личността и на най-бе-

дните семейства. Така решава да основе амбулатории, болницата

„Сан Жозе”, общодостъпни училища и работнически кръжоци.

Открива трапезарията „Супа за бедните” и социалните служби

към епархията. Без да забравя никога грижата за душите, осно-

вава малката семинария към светилището на Богородица от Фа-

тима и радиостанцията „Assunzione Cearense”. За подпомагането

на селските семейства основава Конгрегацията на сестрите йо-

зефинки48, разпространена и днес из различни щати на Брази-

лия. Монс. Лустоса, също като Дон Боско, е плодовит писател в

най-разнообразни области: богословие, философия, духовност,

агиография, литература, геология, ботаника. Надарен е също и с

артистичен талант: негови са стъклописите в катедралата на Фор-

талеза. През 1963 година, след 38 години епископска дейност, се

оттегля в салезианския дом в Карпина, където прекарва послед-

ните 15 години от живота си и където умира на 14 август 1974

година. Неговите тленни останки почиват в катедралата на Фор-

талеза.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 14 АВГУСТ 1993 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 14 АВГУСТ 2001 ГОДИНА.

10.8 Page 98

▲back to top

ЕЛИА

КОМИНИ

1910•1944

Елиа Комини е роден на 7 май 1910 година в Калвенцано, про-

винция Болоня, в семейството на Клаудио и Ема Лимони.

През 1914 година семейството на Елиа се премества на място на-

речено „Казета”, в енорията на Салваро. Главният свещеник на

Салваро, монс. Фиденцио Мелини, като военен в Торино посе-

щава свети Джовани Боско, който му предрича свещеничеството.

Монс. Мелини цени много Елиа за неговата вяра, добротата му

и невероятните му интелектуални способности. Със съгласието

на родителите му го изпраща в училището на салезианите във

Финале Емилия, където Елиа пожелава да стане салезианин. След

послушничеството в Кастел де Брити дава първите си обети през

1926 година. През същата година умира бащата му. От този мо-

10.9 Page 99

▲back to top

мент монс. Мелини се превръща в негов втори баща. Завършва

обучението си в Торино Валсаличе; впоследствие завършва фи-

лология в Миланския държавен университет. На 16 март 1935 го-

дина е ръкоположен за свещеник.

Дон Елиа Комини е свещеник и преподавател, апостол и възпи-

тател на младежи в салезианските училища на Киари и Тревильо.

Въплъщава по особен начин пастирската милосърдна обич на

Дон Боско и чертите на салезианската ласкавост и топлота, които

предава на младежите чрез приветливия си характер, добротата

и усмивката си. През лятото на 1944 година заминава за Салва-

ро, за да помага на възрастната си майка и на монс. Мелини. По

това време тази област се е превърнала в епицентър на войната

между съюзниците, партизаните и германците, на терор срещу

населението и почти пълно опустошение. Жителите на Салваро

и евакуираните от тези места виждат дон Елиа постоянно с тях,

винаги готов да изповяда, ревностен в проповядването, способен

да използва таланта си на добър музикант, за да внесе повече ра-

дост в богослуженията. Заедно с отец Мартино Капели посещава

и задържаните и бежанците, лекува ранените, погребва мъртви-

те. Внася мир сред населението, германците и партизаните, често

с риск за собствения си живот. В енорията на Салваро, пълна с

нелегални и бежанци, пристига новината, че след сблъсък с пар-

тизани ужасните есесовци са заловили 69 души, сред които има

умиращи, нуждаещи се от утеха. Дон Елиа и отец Мартино граб-

ват светото миро и под вражеския огън се отправят към нуждае-

щите се. Залавят ги, като ги мислят за шпиони на партизаните и

ги принуждават да работят непосилно. Изпратени са при други-

те заложници в една конюшня. Дон Елиа с героично пастирско

милосърдие отхвърля предложената му свобода, защото пред-

почита да остане близо до другите затворници. Казва: „Или ще

освободят всички ни, или нито един!”. Обвинени са и осъдени

несправедливо. Преди разстрела, станал в Салваро (Болоня) на

1 октомври 1944 година, дон Елиа и отец Мартино, както и монс.

Версиля и дон Караварио, се изповядват взаимно. След това дон

Елиа произнася на висок глас опрощение за всички други залож-

ници, които отговарят, прекръствайки се. Неговите тленни ос-

танки са изхвърлени в река Рено.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 3 ДЕКЕМВРИ 1995 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 25 НОЕМВРИ 2001 ГОДИНА.

10.10 Page 100

▲back to top

О К Т А ВИ О

О Р ТИ С

1879•1958

Октавио Ортис е роден в Лима на 19 април 1879 година, осмо

дете на Мануел и Бениня Коя. През 1892 година салезиани-

те отварят първото професионално училище в Перу. Октавио,

който вече от година посещава оратория, влиза там като ученик

по дърводелство. Той е внимателно и задълбочено момче. Един

ден Октавио помага в кухнята, като с една ръка бърка супата, а в

другата държи катехизиса и го чете. Светото Провидение поже-

лава да го види в този момент монс. Костаманя, който отбелязва:

„Защо не го изпратите да учи това момче? Вместо дърводелец би

могъл да стане свещеник!”. Така и става. Отива като послушник

в Каляо и дава вечните си обети пред извънредния настоятел на

визитаторията дон Албера. Започва работа в същия дом, като

100

11 Pages 101-110

▲back to top

11.1 Page 101

▲back to top

сред учениците му е бъдещият монс. Виктор Алварес. През 1907

става първият салезиански свещеник от Перу. Изпратен е като

директор да основе професионално училище в Пиура, където за-

почва да издава седмичника „Ла Kампанила”. Той е ценен дирек-

тор в Куско и Каляо. През 1921 година за негова голяма изненада

е избран за епископ на Чачапояс, на север в Андите. Територия-

та е голяма колкото една трета от Италия, с неравен релеф и без

връзки с другите градове. Октавио желае да бъде епископ в стила

на Дон Боско. Избира за свое епископско мото „Da mihi animas”,

което представя неговата ревност за спасението на душите с це-

ната на всякакви усилия. В стила на Дон Боско настоява пред вла-

стите за благоустрояването на Чачапояс с улици, болници, вода

и електричество. Той се грижи за училищата, за децата, за въз-

растните и за жените. Развива добрия печат и различни културни

инициативи. От самото начало изисква всяка неделя в градските

църкви да има обучение по катехизис, основава „Сдружение на

преподавателите по катехизис”, организира вероучението в учи-

лищата, заема се с грижата за формирането на своите свещеници.

Постоянно пътува на кон или пеша през гори, планини и реки,

за да се срещне с всички свои верни, разпръснати из селата. Ус-

пява да ги посети на всеки пет години: в епархията са 120 хиляди

души! По време на неговото управление една част от територията

е издигната до нивото на апостолическа префектура, a друга – до

това на независима прелатура (nullius). С много трудности създа-

ва семинария в своята епархия. Два пъти отхвърля преместване

в друга епархия с по-голям престиж и по-малко трудности. През

1953 година папа Пий XII го назначава за помощник към папска-

та курия (Soglio Pontificio). Вследствие на една операция на 1 март

1958 година добрият епископ умира. Погребан е в своята катедра-

ла. Славата му на свят човек е огромна.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 8 ЮЛИ 1992 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 22 ДЕКЕМВРИ 2001 ГОДИНА.

101

11.2 Page 102

▲back to top

ОГЮСТ

АРИБА

1879•1963

Жозеф Огюст Ариба е роден на 17 декември 1879 година в

Треду, департамента Авейрон (Франция), в семейство на

селяни, бедни на материални блага, но богати на християнски

ценности. Бедността на семейството принуждава Огюст да запо-

чне прогимназия в оратория на салезианите в Марсилия, когато

е вече на 18 години. Харизмата на Дон Боско поразява също и

Огюст, който пожелава да започне послушничество сред салези-

аните. През 1902 година радикалното правителство на Е. Комбе

изгонва от Франция 30 хиляди членове на различни религиозни

ордени. Послушниците се прехвърлят в Авиляна в Пиемонте,

където Огюст получава дрехата на семинарист от ръцете на бла-

жения Микеле Руа и така на 25 години става салезианин. След

102

11.3 Page 103

▲back to top

завръщането си във Франция започва активен живот на салези-

анин в полулегални условия първо в Марсилия и след това в Ла

Навар. Ръкоположен е за свещеник през 1912 година. По време

на Първата световна война дори изгонените богопосветени са

повикани да защитят родината и Огюст рискува живота си като

медицински работник и носач на болни. След края на войната

дон Ариба продължава да работи интензивно в Ла Навар, като

организира религиозния живот на младежите до 1926 година,

след което заминава за Ница, където остава до 1931 г. Послуша-

нието го отвежда през 1931 година в Ла Наваркато като директор

на дома. Поверяват му също енорията „Свети Изидор” в долина-

та Совбон. Неговите енориаши го наричат „светеца от долината”.

Огюст е добър и е удоволствие да си близо до него. Многобройни

младежи и възрастни идват да се изповядат при него, защото зна-

ят, че ще бъдат разбрани, опростени и насърчени, без да бъдат

съдени. След края на третата година е изпратен в Морж, в канто-

на Во в Швейцария. Ще го запомнят с този му дух на умереност,

живян също и от Дон Боско, който винаги ще характеризира жи-

вота му. Говори на младежите за Бог и те го слушат с удивление,

защото е достоверен свидетел. След това служи като директор

три последователни мандата, всеки от по шест години, първо в

Мило, после във Вилмюр и накрая в Тонон, в епархията на Ане-

си. С най-много опасности и благодати е изпълнен най-вероятно

периодът във Вилмюр по време на Втората световна война. Гер-

мански есесовци окупират училището, където той укрива евреи.

Близо до салезианския дом често среща испански работници

прокомунисти. Той ги поздравява, сваляйки шапка и те накрая

се предават пред тази салезианска топлота. Неговото открито ус-

михнато лице, аскетичният му начин на живот и апостолската му

енергичност напомнят мотото: „Работа и умереност”, препоръча-

ни от Дон Боско на неговите салезиани. Завръща се в Ла Навар

през 1953 година и остава там чак до смъртта си на 19 март 1963

година. Погребан е в Ла Навар.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 19 МАРТ 1995 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 1 ДЕКЕМВРИ 2002 ГОДИНА.

103

11.4 Page 104

▲back to top

ФРАНЧЕСКО

КОНВЕРТИНИ

1898•1976

Франческо Конвертини е роден в областта Маринели близо до

Чистернино, провинция Бриндизи, на 29 август 1898 годи-

на. Семейството му е много бедно и той е принуден да работи от

съвсем малък. Едва навършил осемнадесет години, е призован в

редиците на армията да участва в Първата световна война. Пле-

нен е от австрийците и е интерниран в концентрационен лагер. В

края на войната е освободен. След излекуването си от менингит

решава да постъпи във финансовата полиция. Следва капитана,

чийто адютант е, в Торино и тъй като е невероятно привързан

към Мадоната, отива да се изповяда в базиликата на Дева Мария

Помощница.

Божието Провидение пожелава изповедник да бъде дон Ан-

104

11.5 Page 105

▲back to top

джело Амадеи, другият най-голям биограф на Дон Боско. Дон

Анджело става духовен ръководител на Франческо. След като го

поканва да присъства на поверяването на кръста на единадесет

мисионера, заминаващи за Индия, му казва: „Защо не станеш

мисионер и ти?”. Франческо с усилие започва обучението в са-

лезианския мисионерски институт в Ивреа. На 17 декември 1927

година, след като получава кръста от дон Риналди, се качва на

кораба за Индия.

Неговото формиране е дело на свети салезиани. Преминава

през послушничество в Шилонг с дон Ферандо и е ученик на дон

Костантино Вендраме. Франческо изучава живота на Дон Боско

от дон Амадеи и в Индия се научава да въплъщава неговия апос-

толски мисионерски дух. С дон Вендраме се научава да бъде бли-

зо до хората, преминавайки километри и километри, за да посе-

тят селата. Влизат в домовете, за да разкажат на големи и малки за

живота на Исус. Не без трудности успява да завърши обучението

си по философия и богословие. Ръкоположен е за свещеник през

юни 1935 година. Новият епископ монс. Ферандо го изпраща в

салезианската мисия в Кришнагар. Въпреки че никога не успява

да постигне едно добро познаване на бенгалския език, никой в

Кришнагар няма толкова приятели и толкова духовни чада меж-

ду неграмотните и знаещите, сред богатите и бедните, колкото

той. Той е един от малкото мисионери, които успяват да влязат

в индийски дом и да прекрачат отвъд входното помещение. По-

стоянно пътува от село в село. Дон Франческо е добър, неговата

салезианска топлота отваря сърцата на хората, знае как да бъде

баща, брат и приятел. Еднакво отворен е към всички: мюсюлмани,

индуисти, християни, и от всички е обичан и почитан като учи-

тел на вътрешния живот, който притежава в изобилие „sapientia

cordis” (мъдрост на сърцето). Ползва се със славата на светец още

приживе не само заради героичната си посветеност на душите,

но също и поради мистериозните случки, които се разказват за

него. Той е истински апостол на Дева Мария Помощница. Умира

на 11 февруари 1976 година, шепнейки: „Майко моя, аз никога

не те огорчих приживе. Сега помогни ми Ти!”. Неговите тленни

останки са били изложени в катедралата и потокът поклонници

от всяка раса и религия не спирал с дни. Днес почива в градината,

прилежаща към катедралата на Кришнагар.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 12 ДЕКЕМВРИ 1997 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 20 ЮНИ 2005 ГОДИНА.

105

11.6 Page 106

▲back to top

С ТЕ Ф А Н О

ФЕРАНДО

1895•1978

Стефано Ферандо е роден в Росильоне, провинция Генуа, на 28

септември 1895 година в семейството на Агостино и Джузепи-

на Салви. От малък започва да посещава салезианските училища,

първо във Фосано и след това в Торино. Той е покорèн от живота

на Дон Боско. Пожелава да стане салезианин и през 1912 година

дава монашески обети във Фолицо Канавезе (Торино). По вре-

ме на Първата световна война служи във военната медицинска

служба и получава сребърен медал за заслуги. През 1923 година

завършва богословското си образование и е ръкоположен за све-

щеник. Пожелава да замине на мисия и е изпратен в индийския

регион Асам, който граничи с Тибет, Китай и Бирма. За десет го-

дини е учител на послушниците и директор на дома на изучава-

106

11.7 Page 107

▲back to top

щите философия и богословие. Като истински добър син на Дон

Боско, за да научи езика, пътува със своите младежи салезиани

между селата, разпръснати сред хълмовете и организира празни-

ци за децата. За негова изненада през 1934 година папа Пий XI го

назначава за епископ на енорията в Кришнагар. На 10 ноември е

тържествено ръкоположен за епископ в Шилонг. След още една

година се завръща в своя Шилонг като епископ. Приемайки ръ-

ководството на своята нова епархия, той целува земята и предава

съдбата ќ на Разпнатия Исус. Новият епископ иска от своите све-

щеници да отидат из селата и да занесат Благата вест на хората.

Той самият е в постоянно движение. Неговата апостолска дейност

е в присъщия на салезианите стил: радост, простота и директен

контакт с хората. Сближава се с децата, бедните и нуждаещите

се. С топлота посреща всички. Ремонтира голямата катедрала и

мисионерския комплекс. Разпространява набожността към Дева

Мария Помощница и към Дон Боско. Желае самите индийци да

бъдат първите евангелизатори на своята страна. От една група

индийски катехистки формира общността „Сестри Мисионерки

на Дева Мария Помощница на християните”1, на които предава

любовта към Исус, Дева Мария Помощница, към Дон Боско, към

мисиите и към бедните. На 26 юни 1969 година, след като взема

участие в работата на Втория Ватикански събор, подава оставка

от епархията си. През 1972 година се завръща в Асам, за да ос-

вети архиепископската катедрала на Шилонг, която най-накрая е

завършена. В Италия възрастният епископ се оттегля в салезиан-

ския дом в Куарто (Генуа). През 1970 година пише: „Тук, в Италия,

често ме питат: „Как така оставихте Асам след 47 години мисио-

нерски живот?” Аз отговарям: „Защото най-накрая дойде денят,

за който копнеех от 47 години, денят в който Църквата в Индия

може да се справи сама!”. Умира на 20 юни 1978 година. Девет го-

дини по-късно сестрите мисионерки на Дева Мария Помощница

на християните пожелават да пазят при себе си тленните останки

на своя основател. Урната на монс. Ферандо е положена в парак-

лиса на манастира „Света Маргарита” в Шилонг, в земята, която

му става втора родина.

1 „Le Suore Missionarie di Maria Ausiliatrice”. Б. пр.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 8 ОКТОМВРИ 2003 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 13 АВГУСТ 2006 ГОДИНА.

107

11.8 Page 108

▲back to top

ИЩВАН

ШАНДОР

1914•1953

Ищван Шандор е роден в Солнок, Унгария, на 26 ноември 1914

година в семейството на Ищван и Мария Фекете, първо от

три деца. Баща му работи в държавните железници, а майка му е

домакиня. И двамата предават на децата си дълбока набожност.

Ищван учи в родния си град и получава диплома за техник ме-

талург. От малък е ценен от другарите си, той е весел, сериозен и

внимателен. Обича да бъде с приятелите си от квартала, за които

е лидер, както Джовани Боско е за младежите от Киери. Помага

на братчетата си в уроците и молитвите, като пръв им дава при-

мер. С ревност приема миропомазването, като обещава да подра-

жава на своя свят закрилник и на свети Петър.

Всеки ден помага при отслужването на Светата литургия при

108

11.9 Page 109

▲back to top

отците францисканци и приема причастие. Опознава Дон Боско,

четейки „Салезиански бюлетин”. От самото начало се чувства

привлечен от салезианската харизма. Говори със своя духовен

ръководител и му открива желанието си да влезе в Конгрегация-

та на салезианите. Говори също и с родителите си. Те му отказват

съгласието си и се опитват по всякакъв начин да го обезкуражат.

Но Ищван успява да ги убеди и през 1936 година е приет в Клари-

сеум, където за две години е кандидат. Специализира в печатница

„Дон Боско” като техник-печатар. Започва послушничество, но

трябва да го прекъсне, защото е призован в армията. През 1939

година се уволнява окончателно и след една година послушни-

чество дава първите си обети на 8 септември 1940 година. Из-

пратен е в Кларисеум, където се ангажира активно в преподава-

нето на професионални курсове. Поверено му е също да помага

в оратория, което върши с ентусиазъм и компетентност. Той е

основоположник на Движението на работническата католическа

младеж1. Неговата група е определена за най-добрата в движе-

нието. Следвайки примера на Дон Боско, се проявява като образ-

цов възпитател. През 1942 година е повикан отново на фронта и е

награден със сребърен медал за военни заслуги. Окопите за него

са място за неделен катехизис, който той води по салезиански,

окуражавайки другарите си по оръжие. В края на Втората све-

товна война се включва в материалното и морално изграждане

на обществото, като се посвещава по особен начин на младежите

и на най-бедните, които събира и учи на занаят. На 2 юли 1946

година дава вечните си обети и става салезианин асистент. През

1948 година получава свидетелство за майстор-печатар. След за-

вършване на обучението си учениците на Ищван са приемани в

най-добрите печатници в столицата и в страната. Започват кому-

нистическите преследвания на монашеските общности и на като-

лическите училища, които са принудени да затворят вратите си.

Ищван е забелязан да работи нелегално в печатницата и трябва

да бяга. Крие се в салезианските домове и работи под фалшиво

име в една държавна печатница. През юли 1952 година е зало-

вен на работното си място и повече никой от събратята му не го

вижда. Един официален документ удостоверява процеса срещу

него и осъждането му на смърт, изпълнено на 8 юни 1953 година.

Дадено е начало на процес за мъченичество.

1 Gioventu Operaia Cattolica. Б. пр.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 24 МАЙ 2006 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 8 ДЕКЕМВРИ 2007 ГОДИНА.

109

11.10 Page 110

▲back to top

КАРЛО

КРЕСПИ КРОЧИ

1891•1982

Карло Креспи Крочи е роден в Леняно (Милано) на 29 март 1891 година,

в семейството на Даниеле Креспи и Луиза Крочи. Карло е трето от три-

надесет деца. Както малкият Джовани Боско и той от малък е изпълнен с

големи дарове от Господ: интелигентност, щедрост и воля. След като за

известно време посещава местното училище, на 12 години среща салези-

аните чрез пансиона „Свети Амброджо” в Милано, където завършва гим-

назиалното си образование. „Когато учех в пансиона, разказва дон Карло,

Девата ми показа един пророчески сън: видях се облечен като свещеник с

дълга брада да стоя на един стар амвон и да проповядвам на голямо мно-

жество хора. Амвонът обаче не изглеждаше като да е в църква, а по-скоро

в колиба…” Впоследствие Карло заминава да завърши обучението си в са-

лезианското училище във Валсаличе, Торино и се чувства призован от Дон

110

12 Pages 111-120

▲back to top

12.1 Page 111

▲back to top

Боско. Изкарва послушничеството си във Фолицо. На 8 септември 1907

година дава първите си обети на салезианин, а през 1910 година - вечните.

Започва да изучава философия и богословие във Валсаличе, където среща

като другар в учението семинариста Ренато Зиджиоти, бъдещ наследник

на Дон Боско. По това време преподава естествени науки, математика и

музика. През 1917 година е ръкоположен за свещеник. В университета в

Падуа открива един до тогава непознат микроорганизъм, с което събужда

интереса на учените. През 1921 година защитава докторат по естествени

науки, а впоследствие получава и диплома по музика. През 1923 година,

следвайки пътя показан му от Богородица, заминава на мисия в Еквадор.

Слиза от кораба в Гуаякил и се отправя към Кито. Веднага след това се пре-

мества в Куенка, където остава през целия си живот. Започва огромното

си дело за бедните: успява да инсталира електричество в Макас, отваря зе-

меделско училище в Янункай, за което доставя машини и специалисти от

Италия. По този начин успява да отвори многобройни други работилници

и създава първото училище по изкуства и технологии1, по-късно познато

като Политехнически салезиански университет2. В Янункай създава дом

за послушниците, през 1940 година отваря факултета по педагогически

науки3 и става първият му ръководител. Основава също началното учили-

ще „Корнелио Мерчан” за най-бедните деца. Отваря колеж за изучаване на

Изтока4, за да даде необходимото формиране на салезианите, заминаващи

за източните части на Еквадор. Основава музея „Карло Креспи”, богат на

научни открития, известен и извън Латинска Америка. Разпространява с

всички сили набожността към Дева Мария Помощница и прекарва живо-

та си около едноименното светилище. Неговата изповедалня, особено в

последните години от живота му, е често препълнена и хората спонтанно

започват да го наричат „свети Карло Креспи”. Винаги е сред бедните. В не-

делните следобеди преподава катехизис на децата от улицата, като им оси-

гурява както забавление, така и насъщния хляб. Организира работилници

за шев и кройка за бедните момичета от града. Получава много отличия,

сред които златен медал за заслуги от президента на Република Еквадор,

почетен каноник на катедралата в Куенка; златен медал за образователни

заслуги от Министерството на образованието, титлата „Кавалер на Репу-

блика Италия”, обявен е за „най- забележителния гражданин на Куенка

през ХХ век”, посмъртно получава титлата „Honoris Causa” от Политехни-

ческия салезиански университет. Умира в Куенка на 30 април 1982 година.

Цял Еквадор оплаква смъртта на един свят син на Дон Боско.

1 Scuola di Arti e Maestieri. Б. пр.

2 Universita Politecnica Saleziana. Б. пр.

3 Faculta di Scienze dell’Educazione. Б. пр.

4 Collegio di Studi Orientali. Б. пр.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 24 МАЙ 2006 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 8 ДЕКЕМВРИ 2007 ГОДИНА.

111

12.2 Page 112

▲back to top

ЙОЖЕФ

ВАНДОР

1909•1979

Йожеф Вандор е роден в Дорог, Унгария, на 29 октомври 1909

година в семейството на Себестиен Вех и Мария Пухнер.

Пристигайки в Куба като мисионер, променя името Вех на Ван-

дор и от този момент всички го наричат отец Вандор. От малък

се отличава с добротата си и с характера си на помирител. Фор-

мирането му започва при францисканците; от тях се научава на

истинска любов към бедността, която ще запази през целия си

живот. Опознава салезианите и остава дълбоко впечатлен от ду-

ховността и пастирското милосърдие на Дон Боско до такава сте-

пен, че през 1927 година започва послушничеството си при тях.

Дава вечните си обети на 13 август 1932 година. Богословското си

обучение продължава в Италия, в Торино, където е ръкоположен

112

12.3 Page 113

▲back to top

за свещеник на 5 юли 1936 година в базиликата на Дева Мария

Помощница. През същата година е изпратен в Куба, в Гуанабакоа,

където остава до 1940 година като училищен съветник и органи-

затор на духовния живот. Много e обичан от младежите, особено

от най-бедните, на които засвидетелства по салезиански особено

внимание. Едва 31 годишен е назначен като директор на земедел-

ското училище в Мока в Доминиканската република. Отличава се

с мъдрост и благоразумие. По тази причина е избран за настав-

ник на послушниците. През 1946 година Вандор пристига в пан-

сиона за изкуства и технологии в Камагуей като администратор.

На 9 септември 1954 година е в Санта Клара като отговорник за

църквата в Кармен и натоварен с изграждането на училището за

изкуства и технологии. Проявява духа си на бедност и салезиан-

ската си енергичност, благодарение на които успява да ръководи

дейностите по реконструкцията на енорийския дом, на църква-

та в Кармен и на строежа на салезианския дом, без да има дори

стабилно жилище. Отец Вандор е изключително търсен духовен

ръководител. Неговата благост отваря сърцата на млади и стари.

Назначен е за директор на училището от неговото откриване до

1961 година. През 1965 година ще бъде назначен първо за ректор

и след това за енорийски свещеник на църквата в Кармен. В този

период Куба се намира в гражданска война. Отец Вандор прави

всичко, което е по силите му, за да утеши болните, ранените и

бедните, рискувайки собствения си живот. Предлага се като по-

средник на мира между войниците на Че Гевара и тези на пол-

ковник Корнелио Рохас от армията на генерал Батиста. За него

казват: „Имаше едно от най-обичливите сърца сред свещениците

на Санта Клара, деликатно и благородно”. Отец Вандор може да

бъде сравняван със свети Франциск Салски за търпеливата му

кротост, благоразумната му преданост, за просветената му мъд-

рост в духовното ръководство - и със свети Джовани Боско за-

ради апостолската му енергичност, любовта му към младежите

и бедните, духа му на вяра, ведрата радост и сърдечните му об-

носки. Умира на 8 октомври 1979 година.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 8 ОКТОМВРИ 2003 година.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА 10 АВГУСТ 2008 ГОДИНА.

113

12.4 Page 114

▲back to top

М АТИ Л Д Е

САЛЕМ

1904•1961

Матилде Челхот ин Салем е родена в Алепо на 15 ноември

1904 година в заможно семейство. Учи при арменските сес-

три на Непорочното зачатие, благодарение на които в нея се раз-

вива забележителен вътрешен живот. На 15 август 1922 година,

осемнадесет годишна, се омъжва за Гиоргис Елиас Салем, богат

бизнесмен. Гиоргис има авторитарен характер и склонности към

собственически манталитет, но е добър човек. Матилде трябва

да прояви много търпение, за да помири контрастните му стра-

ни. Рано откриват, че не могат да имат деца. Гиоргис се разболява

от диабет. Матилде е до съпруга си в продължение на 22 годи-

ни. Обича го и се грижи за него, придружава го в бизнес пъту-

ванията му, взема участие в различни преговори. Тя е ценена и

114

12.5 Page 115

▲back to top

уважавана от ръководителите на големите европейски компании.

По съвета на монс. Изидор Фатал, архиепископ митрополит на

Алепо за Мелкитската католическа църква от византийски обред,

възнамерява да отвори професионално училище, в което да се

обучават бъдещите работници християни. На 26 октомври 1944

година обаче Гиоргис умира неочаквано. Матилде има възмож-

ност да възстанови живота си. И тогава тя открива истинското

си звание: да се посвети на ближните си с все по- голяма обич.

Изцяло се посвещава на грандиозния проект, оставен ќ като за-

вет от нейния Гиоргис. Ръководи фондацията „Гиоргис Салем”, на

която е президент. Нейно семейство са бедните младежи от града.

Така става истинска майка. В сътрудничество с монс. Фатал отива

в Торино, за да преговаря директно с главния настоятел, дон Пи-

етро Рикалдоне, за да повери делото на синовете на Дон Боско,

които са извикани през 1947 година. Построява си една къщичка

близо до института. От този момент нататък салезианите ще бъ-

дат нейното семейство и нейният дом. Там полага тленните ос-

танки на съпруга си и там ще бъде погребана и тя. За кратко вре-

ме се превръща в мама Маргерита за децата в Алепо. Обогатява

се с многообразни духовни преживявания като салезианска съ-

трудничка, дъщеря на свети Франциск от Асизи, съоснователка

на „Института на безкрайната Любов”. Що се отнася до делата на

милосърдие, то няма благотворителна организация, на която да

не помага: обществото на катехистите, конференциите на свети

Винченцо, летните лагери за бедните деца, Червения кръст, ис-

лямска благотворителност и дейности в помощ на младежите с

криминални деяния – всичко това е част от нейната дейност. Въ-

плъщава в пълнота салезианската апостолска енергичност. През

1959 година открива, че е болна от рак. Отговорът ќ на лекарската

диагноза e единствено: „Благодаря ти, Боже мой”. Следващите де-

вет месеца са нейният кръстен път. В завещанието си разпределя

всичките си средства в помощ на различни благотворителни дей-

ности и така накрая може да каже: „Умирам в дом, който не ми

принадлежи”. Умира в Алепо (Сирия), обявена от хората за свети-

ца, на 27 февруари 1961 година на 56 години, също като своя въз-

любен Гиоргис. Погребана е в църквата на салезианите в Алепо.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 20 ОКТОМВРИ 1995 година.

115

12.6 Page 116

▲back to top

ЯН

Ш ВЕ Р Ц

и осем другари

1877•1941

Ян Шверц е роден в Крулевска Хута в Горна Силезия на 29 ап-

рил 1877 година в семейството на Мачей и Франчишка Ротер.

Поради доброто име на салезианския институт във Валсаличе за-

минава за Италия, за да завърши гимназиалното си образование.

Пожелава дастанесалезианинизапочвапослушничествовИвреа.

Учи философияибогословиевТорино.На6юни1903годинае ръко-

положен за свещеник в Торино от кардинал Рикелми. След завръ-

щанетосивПолшазапочвавъзпитателскасалезианска дейност с

много грижа и посветеност, като дава доказателство за отлични-

тесиспособностиирелигиознадобродетелност. Отначало е дирек-

тор в Освиенцим, след това и в други полски салезиански домове.

Той е инспекториален съветник от първия момент на създаване

116

12.7 Page 117

▲back to top

на съвета, чак до края на живота си. Отец Ян е образцов салези-

ански духовник, обича Конгрегацията и Дон Боско и винаги се

стреми и демонстрира съвършен салезиански дух. Известен е с

благоразумието си. Поверяват му най-трудните иделикатнидела.

На23май1941годинакатодиректори енорийскисвещеникнаКра-

ковскеДенбникиеарестуванот Гестапозаедносдругинеговисъб-

ратяиизпратенвзатворв Краков.По-късноеизпратенвконцентра-

ционниялагерв Освиенцим.На27юни1941годинаотецЯнежестоко

малтретиран и убит от един немски войник, защото е свещеник

и защото не престава да призовава името на Исус. Тогава е на

64 години,42годиниследдаванетонаобетитеи38годинислед ръко-

положението му. За него може да се добави, че още приживе се

ползва със славата на светец, независимо от мъченичеството му.

Заедно с него в Освиенцим са убити мъченически отец Игнаци

Антонович/IgnacyAntonowicz/,роденпрез1890годинавъв Весла-

вице, ректор на семинарията в Краков, починал на 21 юли 1941го-

динавболницатанаконцентрационниялагер;отец ИгнациДо-

бияш/IgnacyDobiasz/,роденпрез1880годинав Чоховице, убит

на 27 юни 1941 година в чакълената кариера; отец КаролГолда/

KarolGolda/,роденпрез1914годинавТичи, осъден на смърт, защото

изповядва немски войници, екзекутиран на14май1942година;оте-

цФранцишекХаразим/Franciszek Harazim/,роденпрез1885годи-

навОсини,убитсъщов чакълената кариера на 27 юни 1941 година;

отец Лудвик Мрочек /LudwikMroczek/,роденпрез1905годинавКе-

ти,починалв болницатавОсвиенцимна6януари1942година;отец

ВлоджимежШембек/WlodzimierzSzembek/,роденпрез1883 го-

дина в Пореба Зеготи, починал в концентрационния лагер на

22септември1942година;отецКазимежВойчеховски /Kazimierz

Wojciechowski/, роден през 1904 година, убит по време на работа

в чакълената кариера на 27 юни 1941 година. Част от тази група

е и отец Францишек Миска /Franciszek Miska/, роден на5декем-

ври1898годинавШверцинец,ГорнаСилезия, директорвЯчончеки-

послевЛонд,интерниранв концентрационния лагер в Дахау, къ-

дето умира от малтретиране и изтезания на 30 май 1942 година.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 17 СЕПТЕМВРИ 2003 година.

117

12.8 Page 118

▲back to top

КОСТАНТИНО

ВЕНДРАМЕ

1893•1957

Костантино Вендраме е роден в Сан Мартино ди Коле Умбер-

то, провинцияТревизо,на27август1893година.Родителитему,

ПиетроиЕленаФиори,гонаучаватдаобичатрудаи саможертвата и

преди всичко Господ. От мъничък Костантино се отличавасинте-

лигентностидоброта.През1913година влиза катопослушникпри-

салезианитевИвреа.Следпървите преживявания в оратория в

Киоджа изпълнява задължителната си военна служба, което

окончателно уравновесява характера му. Презмарт1929годинае-

ръкоположензасвещеникипрез октомвриполучавамисионерско-

тоРазпятиевбазиликатана Дева Мария Помощница. На 31 години

заминава за Индия. Едва пристигнал в Шилгон, започва да изу-

чава местния език - нещо, което ще му се отдаде в невероятно

118

12.9 Page 119

▲back to top

кратък срок. В продължение напеттегодинислужениеенории-

те,поверенинанеговата отговорност,нарастватизвънредномного-

,катоброятна кръстенитесеувеличаваот400на1449.Работинай-ве-

чев североизточната част на Индия. Постоянно посещава селата,

като се среща с възрастни и деца: става един от тях, търси ви-

наги човешкияконтакт.Влизавдомоветенабеднитеиболните, по-

мага им и говори с тях, слуша разказите им и след като веднъж

ставатприятели,имразказвазаживотанаИсус.Интуитивно разби-

раважносттанаженатавкултуратанаплеметокхаси. Събира гру-

па жени, които нарича „апостолски на кхаси”1 и те се заемат да

евангелизират бедните и децата. Също като Дон Боско винаги-

енапреднаталинияиизползвасредстватазамасова информация, за

да евангелизира селата. Прожектира филми за живота на Исус.

На прожекциите присъстват много хора, голяма част от които

веднага след това пожелават да бъдат кръстени. ДонКостанти-

нонабляганаобучениетонамиряникатехисти, които евангелизи-

рат общността и го придружават по време на пътуванията му.

Като добър салезианин организира и се грижи за празничните

оратории, образова около стотина деца, успявайки дасезапознае-

съссемействатаимитакадаувеличи евангелизационнотосидело.

Носихристиянствотосъщосред индуисите, мюсюлманите и мето-

дистите и често го сравняват със светиФранцискКсаверийилис-

ветиПавел.Тойеневероятно скромен е и непрекъснато в молитва,

изглежда сякаш винаги е в единение с Бог. Има голяма набожност

към Пресветото Сърце Исусово и успява да му издигне две све-

тилища – едно в Мавлаи и едновъвВахиaжер.СъщокатоДонБос-

коимасиновна набожност към Дева Мария Помощница, за която

винаги говори. Организира също група млади жени, която нари-

ча „Легион на Дева Мария”2, със задачата да посещават бедните и

болните и да семолятзатях.ПосвещавасенаСевероизточнаИндия-

до последния си дъх. Умира в състояние на святост на 30 януари

1957 година в болницата в Дибругар.

1 „Apostole dei Khasi”. Б. пр.

2 „Legione di Maria”. Б. пр.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 19 АВГУСТ 2006 година.

119

12.10 Page 120

▲back to top

О Р Е С ТЕ

МАРЕНГО

1906•1998

ОрестеМаренгоероденвДиaнод’Алба,малкопиемонтско град-

чевпровинцияКунео,на29август1906година.В продължение-

натригодинипосещаваначалнотоучилищена Дъщерите на Мария

Помощница, където се засилва любовта му къмДонБоско,първо-

началнопредаденамуотродителите ЛоренцоиАгостинаМонталдо.

ПосвоежеланиеОресте продължаваобучениетосивъвВалдоко,-

къдетоима възможносттадасезапознаесняколкосалезианиотпър-

вото поколение:донАлбера,донФранчесияидонРиналди.През

втората му гимназиална година Божието Провидение го изпра-

ща в училището като заместник възпитател на дон Ферандо,

който няколкомесецапо-къснощезаминекатомисионервИндия.

Оресте също желае да замине на мисия. Така измолва главния

120

13 Pages 121-130

▲back to top

13.1 Page 121

▲back to top

настоятел на Конгрегацията, дон Рикалдоне, който го изпра-

ща като послушник точно в Асам, в Шилонг. Под ръководство-

то на дон Ферандо, който първо е преподавател и по-късно

директор наинтернатанаизучаващитефилософия,донОрестепъ-

тува между индийските села, учи местните езици и организира

живота на неделните оратории. По време на богословското си

обучение имащастиетодасътрудничинаенорийскиясвещеникот

общносттанаШилонг,донКостантиноВендраме.Отнего приема-

пасторалниядухнасалезианите.Това,коетоизразява мототона-

ДонБоско:„Damihianimas”,ставаглавнатаму движеща мисионерска

сила. На 2 април 1932 година в църквата „СветиИзкупител”вШи-

лонгОрестееръкоположенза свещеник. От този момент нататък

той изцяло насочва сърцето и душата си към посещенията в се-

лата на Североизточна Индия. Обикалягинадлъжинашир.Отна-

сяБлагатавестдохиляди семейства,катосъщевременноимпомага-

повсевъзможни начини. Много скоро си спечелва симпатията на

хората, тъй като научаваповечеотдвадесетезикаотрегиона.Тойе-

мъжна молитвата,приветливигостоприемен.Съссимпатиятаи до-

бронамереността си умее да накара хората да се чувстват добре.

През 1951 година е назначен за епископ на току-що създадената

епархиянаДибругар.Приемасмиреноиеръкоположенза епископ

на 27 декември 1951 година в базиликата „Дева Мария Помощни-

ца”вТорино.Продължавадапосещаваселата,като проповядваииз-

повядвавсичкиверни.През1964годинае назначен за първи епис-

коп на епархията на Тезпури. Пет години след това му е поверена

грижата за бъдещата епархия на Тура. Подава оставката преди из-

тичането на мандата му, защото желае да даде мястото на местен

епископ, който най-сетне е одобрен от индийскотоправителство.

Прекарвапоследнитегодиниот животасивапостолскадейност.За-

известновремеоставада помаганановияепископнаТура,катотър-

сисредстваза поддържане на епархията. Продължава да бъде на

разположение на различни мисии чак до смъртта си на 30 юли

1998 година в Тура. Подчинението на предстоятелите, грижата за

спасението на душитеитипичниятсалезианскиоптимизъмсанай-

открояващитесеиобичаничертиотхарактераначетвъртия слуга

Божи от Североизточна Индия.

НАЧАЛО НА ЕПАРХИАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ Е НА 12 АПРИЛ 2007 година.

121

13.2 Page 122

▲back to top

КАРЛО

ДЕЛА ТОРЕ

1900•1982

Карло Дела Торе е роден на 9 юли 1900 година в Чернуско сул

Навильо,провинцияМилано,всемействотонаАнтониои Фи-

ломена. Той е четвърто от седемте деца в семейство Дела Торе.

През1917година,сизбухванетонаПърватасветовнавойна, млади-

ят Карло е повикан в армията. Когато се завръща у дома, заварва

баща си на смъртно легло.

Грижисезасемействотодо1923година,когато,зада удовлетво-

ри своето свещеническо мисионерско звание, влиза в салезиан-

ския институт „Кардинал Калиеро” в Ивреа, където за три го-

дини успява да завърши гимназиалното си образование. През

1926 година се сбогува със семейството си за последен път и

заминавазаКитай.Ръководителитемугоизпращатвновата салези-

122

13.3 Page 123

▲back to top

анскамисиявТайланд,къдетоКарлодавапървитеси обетив„Банг-

НокКхуек”,дом-майканасалезианските тайландски мисии. Божи-

ето провидение пожелава той да бъде натоварен с ръководенето,

включително и духовното, на хората в дома. За контактите си с

младежите и жените, обслужващи дома казва:„Бяхвдъхнове-

нотБогородица”,засъбиранетои организиранетонаеднаконгре-

гацияотместнисестри, предназначена да обслужва и поддържа

църквите, енорийските училища, кухните, гардеробите на пан-

сионите и освен това да бъденатоваренаспреподаванетонакате-

хизиснадецатаза подготовката им да приемат Тайнствата. През

1936 година Карло е ръкоположен за свещеник. След Втората све-

товна война дон Карло заедно с предстоятелите си взема болезне-

ното решение да напусне Конгрегацията, за да може в пълнота да

се посвети на своетозараждащоседело,катосеустановявавепархи-

ятав Банкок. Дон Карло като основател минава през същите стра-

дания кактоДонБоскоидонВариара,носмъжествопродължава,

сигурен, че върши волята на Господ. Това са наистина трудни го-

динизанегоипосветенитесестриотнеговатаобщност: намират се в

отчайващо положение – без пари, без покрив и без работа.Изкар-

ватпрехранатаси,катобродиратишиятдрехи, които после прода-

ват на безценица. С разрешение от епископа донКарлоизпраща-

заодобрениевРимпървотоправилона своите сестри като общност

на посветени. През 1955 година, след многотрудности,първитесе-

демсестридаватсвоитеобетив зараждащия се „Мирски институт

на дъщерите на Дева Мария Непорочна Царица”57. През това

време дон Карло вече е пожелал давлезеотнововСалезианската-

конгрегация.Епископътму разрешава едва когато е вече 80 годи-

шен. Умира в Банкок като салезианин на 4 април 1982 година. По

това време дъщерите на ДеваМарияНепорочнаЦарицанаброя-

ват48собети,4 послушнички и 36 кандидатки, които работят в 5

дейности на самия институт.

РАЗРЕШЕНИЕ С ФОРМУЛАТА „NIHIL OBSTAT” НА СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ ЗА

ЗАПОЧВАНЕ НА ЕПАРХИАЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТ 14 ЮЛИ 2003 ГОДИНА.

123

13.4 Page 124

▲back to top

АНДРЕЙ

МАЙЦЕН

1904•1999

АндрейМайценероденвМарибор,днешнаСловения,на30 сеп-

тември 1904 година в семейството на Андрей и Мария Шлик.

От малък Андрей се научава да обича Го спод и да се отнася с

внимание към ближния. Обича да бъде с другите деца и затова

избира да посещава педагогическото училище в Марибор. През

1923 година започва да преподава в началните училища в града.

Скоро след това се премества в салезианския институт в Радна.

Семейният и духовен климат, царящ при салезианите, го карат

сериознодасезапитазанеговотозвание.Оставаплененот живо-

танаДонБоскоипрез1924годинарешавадастане послушник при

салезианите. От 1925 до 1936 година е в Раковник (Любляна),-

къдетоизучавафилософия,преминавасвоето послушническообу-

124

13.5 Page 125

▲back to top

чениеспрактикасреддецатаиучи богословие. Малки и големи го

ценят заради неговите благост и доброта.Винагиевнимателен-

къмвсичкии,подобнонаДон Боско, всички се чувстват обичани

от него. През 1933 година е ръкоположен за свещеник. От този

момент нататък работи върху задълбочаванетонадуховниясижи-

вотспостоянствои посветеност.Следежедневноторазмишлени-

евинагипише някаквонамерение,чиетоизпълнениепроверявав-

нимателно вечерта преди да заспи. Оставил е духовен дневник от

близо 6000 страници, които свидетелстват за неговото постоянно

единение с Бог. Той е такъв, какъвто би го пожелал Дон Боско: съ-

зерцател в действие.Няколкогодинипо-раносаубитимъченически

неговите събратя Луиджи Версиля и Калисто Караварио и отец

Андрей, благодарение на техния смел пример, се чувства призван

към мисионерски живот. На 15 август 1935 година в църквата „Де-

ваМарияПомощница”вРаковникполучаваРазпятиетои през есен-

та заминава за Китай, където остава в продължение на 16години.

ОтецАндрейуспявадаспечелиитамвсеобщата любов,предивсич-

коблагодарениенасвоятахарактерна деликатност към ближните.

Пише: „Бих искал да съм китаец с китайците, по тази причина ще

разгласям Благата вест на този език”. През 1951 година е изгонен

от Китай и бяга първо в Хонг Конг,апослевМакао.През1952годи-

наимасмелосттада започне всичко отначало, като приема с по-

слушание да замине за Виетнам. Там остава до експулсирането си

през 1976 година от новото комунистическо правителство. Спира

отново в Хонг Конг ипослевТайпей,Тайван,къдетооставазатри-

годиникато изповедник в различни домове на религиозни общ-

ности. През 1979 година се завръща в Словения. До смъртта си е

неуморен организаторнамисиите.Пишемногописманасъбратятав

мисиите, за да ги окуражи да продължат своя ценен труд. Успява

да направи много неща, защото се чувств аподпомогнат и под-

държан от Дева Мария Помощница. Много пъти също като монс.

Версиля повтаря: „Без Дева Мария съм нищо”. Стотици младежи

идват да се изповядат при него, защото и той като Дон Боско има

да каже добра дума и да даде добър съвет на всички. Той е голям

салезианин, който също като основателя въплъщава впълнота-

мототонаКонгрегацията:„Damihianimas,caetera tolle” („Дай ми

души, останалото можеш да вземеш”). Умира в Раковник, Слове-

ния, на 30 септември 1999 година.

РАЗРЕШЕНИЕ С ФОРМУЛАТА „NIHIL OBSTAT” НА СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ ЗА

ЗАПОЧВАНЕ НА ЕПАРХИАЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТ 5 НОЕМВРИ 2008 ГОДИНА.

125

13.6 Page 126

▲back to top

Индекс на имената

Абадия Буеса Сакариас 43

Аламано Джузепе 8

Албера Паоло 33, 100, 120

Алварес Виктор 101

Аллах 75

Амадеи Анджело 104, 105

Антонович Игнаци 117

Ариба Жозеф Аугюст 102, 103

Артолосага Педро 61

Арсе Емилио 61

Бандрéс Сáнчес Франсиско 43

Баталя Парамóн Хосе, 43

Батиста Фулгенцио 113

Белони Антонио 74

Белтрами Андреа 44,45,51,55,

66, 67

Бенедетто XV 79

Бенедетто XVI 59, 61, 63

Бианко Хосе 61

Бланко Бартоломе 61

Бонет Надал Хайме 43

Бонет Надал Хосе 43

Борахо Мануел 61

Борбоне Мана Ампаро 50

Бордас Пиферер Авиер 43

Боровиец Зофя 36

Боско Антонио 6,7,80,81

Боско Джовани 3, 6, 7, 8, 9, 11,

13, 14, 15, 17, 18, 19, 21, 22, 23,

26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 34, 35,

37, 39, 41, 43,44, 45, 47, 48, 49, 51,

53, 57, 59, 62, 63, 67, 69, 71, 72,

73, 74, 75, 77, 78, 79, 80, 81, 83,

87, 90, 93,94, 95, 97, 98,99, 102,

103, 104, 105, 106, 107, 108, 109,

110, 111, 112, 113, 117, 119, 120,

121, 123, 124, 125

Боско Джузепе 6, 80, 81

Боско семейство 29

Боско Франческо 6, 80, 81

Буч Каналс Хайме 43

Валсé Пантелини Джузепе 68

Валсé Пантелини Итало 68

Валсé Пантелини Тереза 68, 69

Вандор (Вех) Йожеф 112, 113

Вариара Луиджи 44,45, 55, 67,

123

Вариара Пиетро 44

Вáскес Естебан 61

Веки Албина 46

Вендраме Костантино 105, 118,

119, 121

Вендраме Пиетро 118

Версиля Луиджи 18, 19, 20, 21,

99, 125

Вех Себастиáн 112

Вивет Трабал Феликс 43

Визжински Стефан 93

Викуня Джузепе Доменико 30

Викуня Джулия Аманда 30

Викуня Лаура Кармен 30, 31

Викуня семейство 30

Вильота Изабела 70

Вилянова Хосе 61

Войтила Карол виж Йоан

Войчеховски Ярогнев 39

Войчековски Казимеж 117

Гарели Бартоломео 8,20,21

Гарсóн Анастасио 61

126

13.7 Page 127

▲back to top

Гаролера Матео 61

Гароне Евасио 47

Гарсия Гарсия Елисео 43

Гарсия Калво Агостин 43

Гарсия Естебан 61

Гевара «Че» Ернесто 113

Голда Kарол 117

Гóмес Андрес 61

Гóмес Мануел 61

Гонсáлес Теодуло 61

Гонсáлес Феликс 61

Гонзага Луиджи 76

Гох Агниешка 76

Грасиа Пабло 61

Гриньон дьо Монфор Луи 53

Гуанела Луиджи 26

Ернáндес Хуан Луис 61

Зиджиоти Ренато 111

Исус (Христос) 7, 12, 14, 31,

37,53, 55,56,59,67, 69, 75, 79, 88,

105, 107, 117, 119

Йоан XXIII 41

Йоан Павел 119, 19,21,23, 31,33,

35,37,41, 43,45, 47, 49, 51,53,55,

57, 93

Йосиф свети 35,41

Даванцо Ноеми 91

Дагеро Катерина 83

Де лос Риос Фабрегат Рекардо

Дела Торе Антонио 122

Дела Торе Карло 122, 123

Дела Торе Филомена 122

Джордани Пиер Джорджо 91

Джордани Амалия 90

Джордани Артуро 90

Джордани Атилио 90, 91

Дзати Артемиде 46,47

Дзати Луиджи 46

Добиаш Игнаци 117

Доминго Сендра Мигел 43

Едрейра Вирхилио 61

Едрейра Франсиско 61

Ейрин Раимон 61

Ернáндес Мартинес Филипе 43

Ернáндес Онорио 61

Ернáндес Сабино 61

Кавали Карло 46,47

Кажмиерски Едвард 39

Каласанс Маркéс Хосе 42, 43

Калиеро Джовани 8, 9,43, 63, 67

Калиновски Юзеф 51

Калосо дон 7

Канут Енрике 61

Капели Мартино 99

Караварио Калисто 19, 20, 21,

99, 125

Карбонел Муньос Мария Ам-

паро 43

Каселес Мончо Хосе 43

Kастел Кампс Хосе 43

Кастро де Паскуал 61

Кафасо Джузепе 7, 10, 11, 17

Кафасо Марияна 10

Кенси Франчишек 38

Клиник Едвард 39

Кобо Естебан 61

Кобо Федерико 61

Ковалски Войчех 36

Ковалски Юзеф 36,37

127

13.8 Page 128

▲back to top

Кодера Хуан 61

Комбе Емиле 102

Комин Доменико 83

Комини Елиа 98,99

Комини Клаудио 98

Коморек Ян 76

Коморек Рудолф 76

Конвертини Франческо 104, 105

Конде Пио 61

Коща да Алешандрина Мария 54

Коща да Деолинда 54

Костаманя Джакомо 100

Коя Бенина 100

Креспи Даниеле 110

Креспи Крочи Карло 110, 111

Крестанело Аугусто 31

Крипа Рафаеле 45

Крочи Луиза 110

Ксаверий Франциск 119

Куадрио Агостино 86

Куадрио Джузепе 86, 87

Ларагуета Хуан 61

Ласага Мигел 61

Лигуори де‘ Алфонсо Мария 10

Лимóн Хосе 61

Лимони Ема 98

Лойола Игнатий 10

Лустоза ди Алмейда Антониу

96, 97

Лъв XIII 29,51, 71

Майцен Андрей 124, 125

Майцен Андрей 124

Марвели Алберто 56, 57

Маренго Лоренцо 120

Маренго Оресте 120

Мария Света 8, 9, 14, 15,35,37,

39, 47, 49, 53, 55, 69, 75, 83, 87,

89,92, 97, 104, 105, 107, 110, 111,

119, 123, 125

Маркевич Бронислав 58,59

Мартин Ернáндес Антонио

Мария 43

Мартин Мануел 61

Мартин Франсиско Хосе 61

Мартин Хермано 61

Мартинес Луис 61

Марторел Сория Хосе 43

Мастай Ферети Джироламо 40

Мастай Ферети Джовани Ма-

рия виж Пий IX

Мата де Ихинио 61

Мата де Хуан 61

Мацарело Джузепе 12

Мацарело Мария Доменика 9,

12, 13, 35, 49, 89

Мацарело семейство 12

Мацони Анджела 88

Мелини Фиденцио 98, 99

Меоци Алесандро 88

Меоци Лаура 88,89

Месонеро Родригес Педро 43

Мигес Франсиско 61

Миска Францишек 117

Михаил Архангел свети 59

Моедано Антонио 61

Молин Мигел 61

Монталдо Агостина 120

Мора Мануел 30,31

Морано Мадалена Катерина

34,35

Морано Франческо 34

Морено Бенитес Мария Кар-

мен 43,53

Мрочек Лудвик 117

Муриалдо Леонардо 16, 17

Муриалдо Роберто 16

Намункурá Мануел 62

128

13.9 Page 129

▲back to top

Намункура Сефирино 62

Нардó Педро 70

Окиена Маргерита 6, 7, 8, 15,

29, 71, 80,81, 115

Оливарес Луиджи 78

Орионе Луиджи 22

Орлéан д‘ Маргьорит 50, 51

Ортис Алсуета Хайме 43

Ортис Мануел 100

Ортис Октавио 100, 101

Отин Акилуé Хосе 43

Павел II

Павел VI 17,29

Павел свети 119

Пази Роза 72

Пако Феликс 61

Паломино Агустин 52

Паломино Йенес Еусебиа 43,52,

53, 55

Панкорбо Антонио 61

Паскуале Умберто 55

Пéрес Кармело 61

Пестарино дон 12, 13

Петронила 13

Петър свети 108

Пий IX 8, 13, 15,29, 40,41

Пий X 23, 63, 87

Пий XI 9, 11, 15, 33,93, 107

Пий XII 11, 15,55, 83, 87, 101

Пинарди Франческо 8

Пино Мерцедес 30,31

Планас Саури Алехандро 43

Пухнер Мария 112

Рабаса Бентанакс Хосе 43

Радини Тедески Джакомо 69

Рамос Велáзкес Анхел 43

Рамос Елиодоро 61

Рикалдоне Пиетро 115, 120, 121

Рикелми Агостино 116

Риналди Филипо 32,33,43, 71,

73, 105, 120

Робустели Джакомина 86

Родисио Родисио Хил 43

Родригес Антонио 61

Родригес Рафаел 61

Родригес Сáнчес Хулиано 43

Родригес Флоренсио 61

Ромеро Менесес Мария 48,49

Ронкали Анджело 69

Ротер Франчишка 116

Рохас Корнелио 113

Руа Джованa Мария 29

Руа Микеле 8, 18,28, 29, 33,45,

51, 63, 75, 87, 92, 94, 95, 102

Руа семейство 29

Савио Доменико 8, 14, 15, 29,

31, 56, 62, 63, 73

Саис Апарисио Енрике 43, 60,

Салви Джузепина 106

Салем Гиоргис Елиас 114, 115

Салем Челхот Матилде 114, 115

Санхуáн Канет Алваро 43

Санхуáн Томас Алонсо 61

Селая Хосе Мана 61

Сера Анна Мария 71

Сера Хезуина 71

Сера Хосе 70

Сера Доротея 71

Сера Исабела 71

Сера Кармен 71

Сера Мария Луиза 71

Сехудо Редондо Тереза 61

Сивчо 8

129

13.10 Page 130

▲back to top

Сид Антонио 61

Сид Пасо Серхио 43

Солаци Катерина 40

Сруджи Симон 74, 75

Стефано свети 75

Стухли Игнац 94, 95

Торер Антонио 61

Торе де ла Николас 61

Тронкати Мария 82, 83

Уливари Дионисио 61

Уния Микеле 44

Фатал Изидор 115

Фекете Мария 108

Ферандо Агостино 106

Ферандо Стефано 105,106,120,

121

Ферари Андреа Карло 78

Фернáндес Антонио 61

Фернáндес Викториано 61

Фернáндес Мануел 61

Фернáндес Салвадор 61

Фиори Елена 118

Франчесия Джовани 33, 120

Франческо д‘Асизи 115

Франческо ди Салес 11, 67, 113

Фрасати Пиер Джорджо 56

Харазим Францишек 117

Хил Валентин 61

Хил Томас 61

Химéнес Андрес 61

Химéнес Лóпес 43

Хлонд Аугуст 92,93

Хлонд Игнаци 92

Хлонд Имиела Мария 92

Хлонд Ян 92

Хуанес Хусто 60

Хуниер Падерн Хулио 43

Чáвез Вилануева Паскуал 4

Чарториски Аугуст 50,51,55,67

Чарториски Владислав 50

Чимати Винченцо 72

Чимати Джакомо 72

130

14 Pages 131-140

▲back to top

14.1 Page 131

▲back to top

Индекс на местата

Авейрон 102

Авиляна 102

Агуа де Диос 44,45

Асануй 43

Аласио 51

Албания 23

Александриа 12, 32

Алепо 114, 115

Али Терме 35

Америка 9, 13, 23, 72, 111

Англия 17,23

Анди 101

Аржентина 30, 46

Асам 106, 107, 121

Асти 44, 80

Аушвиц 36, 37, 117

Баласар 54, 55

Банг Нок Кхуек 123

Бангкок 123

Барселона32, 43,53, 70, 71

Баия Бланка 31, 46

Бейт Джемáл 74, 75

Беки 6, 80

Белим ду Парá 97

Бергамо 69

Берлин 39

Бернал 46

Бженчковице 92

Биелско 76

Бирма 106

Боливия 43

Болоня 56, 98, 99

Борето 46

Бохемия 95

Бохум 39

Бразилия 77, 91, 97

Бреславия 76

Бреша 82

Бриндизи 104

Буенос Айрес 62

Бутильера д‘Асти 34

Вал Сан Джакомо 26

Валверде дел Камино 53

Валдоко 8, 22, 23,29, 35, 44, 120

Валенсия 42,43

Валсаличе 44, 51, 67, 72, 73, 94,

99, 110, 111, 116

Варазе 82

Варшава 37, 93

Вауд 103

Вахиажер 119

Вервио 86

Веславице 117

Вестфалия 93

Виариджи 44

Виедма 47, 63

Вилмюр 103

Вилнюс 89

Витлеем 74

Волтера 40

Вронки 39

Галиция 58, 59

Генуа 106, 107

Гнезно 93

Гориция 94

Гранада 48

Гуанабакоа 113

Гуанджоу19

Гуаякил 83, 111

131

14.2 Page 132

▲back to top

Дахау 117

Дебники 117

Дженцано ди Рома 18

Диано д‘Алба 120

Дибругар 119, 121

Доминиканска Република 113

Дорог 112

Дресда 39

Европа 33,51

Египет 68

Еквадор 83, 111

Ивреа 86, 94, 105, 116, 118, 122

Изола Тиберина 63

Имола 40

Индия 105, 107, 118, 119, 120, 121

Испания 33,42,43,50, 52, 53, 70,

Италия 13, 17,23,27, 29, 33, 59,

88, 107, 111, 112, 116

Качореира до Кампо 96

Кети 117

Киари 99

Киери 7, 10, 14, 34, 108

Киоджа 118

Китай 19, 21, 106, 122, 125

Кито 111

Колумбия 45

Комо 26,27

Корбета 78

Кортено Голджи 82

Корумба 97

Коста Рика 48,49

Кофу 73

Краков 37, 51, 117

Кришнагар 105, 107

Крулевска Хута 116

Куарто 107

Куба 112, 113

Куенка 111

Куско 101

Кукута 45

Кунео 27, 120

Куорнé 20

Каляо 100, 101

Калвенцано 98

Камагйе 113

Кампо Гранде 91

Камподолчино 26

Канталпино 52

Кантон 19

Карабанчел Алто 60

Карпина 97

Казета 98

Кастел де‘ Брити 98

Кастелнуово д‘Асти 6, 10, 81

Кастелнуово дон Боско 31

Катания 35

Катовице 93

Ла Навар 103

Лавриняс 77, 96

Лазиние 39

Ланцо 66

Леняно 110

Лима 100

Лонд 39, 117

Лорето 40

Лоурд 93

Луджоу 19,21

Лу Монферато 32

Любляна 95, 124, 125

Мáкас 83, 111

132

14.3 Page 133

▲back to top

Мавлаи 119

Мадрид 43, 60, 61

Макао 19,21, 125

Марибор 124

Маринели 104

Марсилиа 102, 103

Мати 33

Мату Гросу 97

Мендес 83

Мессина 23

Миейсце Пястове 59

Милано 68, 78,90, 91, 99, 110,

122

Милау 103

Минас Гераис 96

Мирабело 29, 32

Миязаки 73

Мока 113

Моля7

Мондонио 15

Монталдо Торинезе 34

Монтелупич 37

Монца 78

Моравия 94

Моравска Острава 95

Моргес 103

Морнезе 9, 12, 13, 35, 69, 89

Непи 79

Никарагуа 48

Ница 103

Ница Монферато 13, 69, 82

Новара 66

Олива Джеси 18

Оломоуц 94

Оменя 66, 67

Освиенцим 36, 92, 116, 117

Осини 117

Павиа 18

Падуа 111

Париж 50,51, 93

Парма 72

Пероза Арджентина 95

Перу 43, 100, 101

Пиемонте 12, 102

Пиура 101

Повуа ди Верзим 54

Погребиен 89

Познан 38,39, 93

Полша 36, 37,50,51, 58,59, 88, 89,

92, 93, 116

Понтекуроне 22

Пореба Зеготи 117

Портогалия 33,54

Пржемисл 51, 92

Прухник 58

Радна 124

Раковник виж Любляна

Реджио Емилиа 46

Реджо Калабрия 23

Рено 99

Ржешóв 36

Рим 63, 68, 69, 79, 86, 88, 92, 93,

123

Римини 56,57

Рио Негро 62

Розанисток 89

Росильоне 106

Савона 16

Савоньо 26

Сакисзки 89

Саламанка 52, 53

Салваро 98, 99

Сан Жуан ди Рей 14

133

14.4 Page 134

▲back to top

Сан Хосé 48,49

Сан Хосé дос Кампос 77

Сан Мартино ди Коле Умберто

118

Сан Фелисиано а Рио Гранде до

Сул 77

Санпиердарена 32

Санремо 23,51

Санта Клара 113

Сантяго де Чили 30, 70

Сария 43, 71

Сароно 78

Сеарá 97

Севила дон Боско 83

Севиля 43, 60, 61

Сенигалия 40

Сера ди Каприльо 80

Сиедлиска 36

Силезиа 76,94, 116, 117

Сирия 115

Сицилия 23,35, 88

Словения 124, 125

Совбон 103

Солнок 108

Сондрио 26, 86

Сполето 40

Суджоу 19,21

Сукуа 83

Сутри 79

Съединени Щати 23, 27

Тайван 125

Тайланд 122

Тайпей виж Тайван

Темуко 30

Тестачо 79

Тибет 106

Тимор 21

Тичи 117

Токйо 73

Тонон 103

Торино 8, 11, 14, 15, 16, 17, 20,

22, 27,28, 29, 32, 33,34, 35, 51, 56,

63, 67, 72, 73, 81, 87, 94, 95,99,

104, 106, 110, 112, 115, 116, 121

Тортона 22, 23

Траона 27

Трастевере 69

Тревизо 118

Тревильо 99

Трéду 102

Трекастани 35

Триест 57

Тринита 27

Тура 121

Убераба 97

Унгария 108, 112

Фаенца 72

Феррара 56

Финале Емилия 98

Флоренция 68

Фолицо 67, 79, 87, 106, 111

Форталеза 97

Фортин Мерседес 63

Фосано 106

Франция 13, 17,50,51, 93, 102

Фраскати 63

Фрачишо 26

Фрищáк 76,95

Хонк Конг 125

Хунин де лос Андес 30

Чачапояс 101

Червинск 37

134

14.5 Page 135

▲back to top

Чернуско сул Навилио 122

Чехословакия 95

Чили 30,40

Чимпай 62

Чистернино 104

Чоховице 117

Чунчи 83

Швейцария 27, 103

Шверцинец 117

Шилонг 105, 107, 118, 121

Янункай 111

Япония73

Ячончек 117

135

14.6 Page 136

▲back to top

Литургичен календар на

салезианските светци

ЯНУАРИ

15Блажен Луиджи Вариара, свещеник и основател на

Опоменаване

Института На Дъщерите на Светите Сърца на Исус и Мария

[ДМП1: Опоменаване по избор; HHSSCC2: Празник]

22Блажена Лаура Викуня, девойка

Опоменаване по избор

[ДМП: Опоменаване]

24Свети Франциск Салски, епископ и Доктор на

Църквата, , Титуляр И Патрон на Обществото на

Свети Франческо ди Салес

Празник

30Блажен Бронислав Маркевич, свещеник и

основател на Конгрегацията на

Свети Архангел Михаил

Опоменаване по избор

31Свети Джовани Боско, свещеник и

основател на Обществото на Свети

Франческо ди Салес, на Института на

Дъщерите на Мария на помощта и на

Салезианските Сътрудници

Тържественост

ФЕВРУАРИ

1Възпоминание на всички и на всички

починали салезиански събратя

7 Блажен Пий IX, папа

9 Блажена Еусебиа Паломино Йенес, девица

[ДМП: Опоменаване]

25Свети Луиджи Версиля, епископ , и

Калисто Караварио,свещеник.,

салезиански Протомъченици

Възпоминание

Опоменаване по избор

Празник

МАЙ

6 Свети Доменико Савио, юноша

1 Дъщери на Мария Помощница

2 Испанското име на Дъщери на Светото Сърце

136

Празник

14.7 Page 137

▲back to top

13Света Мария Доминика Мацарело, девица и

съоснователка на Института на Дъщерите на

Мария на Помощта

Празник

[ДМП: Тържественост]

16Свети Луиджи Орионе,свещеник и основател

на Малкото дело на Божественото Провидение

Опоменаване по избор

18Свети Леонардо Муриалдо, свещеник и

основател на Конгрегацията на Свети Йофиф

Опоменаване по избор

24Дева Мария, Помощница на Християните,

Главен Патрон на Обществото на Свети

Франческо ди Салес, на Института на Дъщерите

на Мария на Помощта и на мирския Институт на

Доброволците на Дон Боско

Тържественост

29Блажен Юзеф Ковалски, свещеник, мъченик

Опоменаване

ЮНИ

12Блажен Франчишек Кенси, мирянин, и

4 другари мъчениции

23Свети Джузепе Кафасо, свещеник

Опоменаване

ЮЛИ

7 Блажена Мария Ромеро Менесес, девица

[ДМП: Опоменаване]

АВГУСТ

2 Блажен Аугуст Чарториски, свещеник

26Блажен Сефирино Намункурá, мирянин

Опоменаване по избор

СЕПТЕМВРИ

22Блажени Хосе Каласанс Маркес и

Енрико Саис Апарисио, свещеници.,

и 93 другари мъченици

Опоменаване

ОКТОМВРИ

5 Блажен Алберто Марвели, мирянин

13Блажена Алешандрина Мария да Коща, девица

24Блажен Луиджи Гуанела, свещеник и основател

на Слуги на Милосърдието

Опоменаване по избор

137

14.8 Page 138

▲back to top

25Годишнина от Освещаването на собствената

Църква (Когато не се знае точната дата)

29Блажен Микеле Руа, свещеник

НОЕМВРИ

13Блажен Артемиде Дзати, посветен

15Блажена Мадалена Морано, девица

ДЕКЕМВРИ

5Блажен Филипо Риналди, свещеник и

основател на мирския Институт на

Доброволките на Дон Боско

[ ДДБ 3: Празник]

Тържественост

Опоменаване

Опоменаване по избор

Опоменаване

3 Доброволци на Дон Боско

138

14.9 Page 139

▲back to top

СЪДЪРЖАНИЕ

Представяне ................................................................................... 3

СВЕТЦИ

Джовани Боско ............................................................................ 6

Джузепе Кафасо .......................................................................... 10

Мария Доменика Мацарело ..................................................... 12

Доменико Савио ......................................................................... 14

Леонардо Муриалдо ................................................................... 16

Луиджи Версиля ......................................................................... 18

Калисто Караварио .................................................................... 20

Луиджи Орионе .......................................................................... 22

БЛАЖЕНИ

Луиджи Гуанела .......................................................................... 26

Микеле Руа ................................................................................... 28

Лаура Викуня .............................................................................. 30

Филипо Риналди ........................................................................ 32

Мадалена Морано ...................................................................... 34

Юзеф Ковалски ........................................................................... 36

Франчишек Кенси и 4 другари ................................................ 38

Пий IX ........................................................................................... 40

Хосе Каласанс и 31 другари ..................................................... 42

Луиджи Вариара ......................................................................... 44

Артемиде Дзати .......................................................................... 46

Мария Ромеро Менесес ............................................................. 48

Аугуст Чарториски ..................................................................... 50

Еусебиа Паломино ..................................................................... 52

Алешандрина Мария да Коща ................................................. 54

Алберто Марвели ....................................................................... 56

Бронислав Маркевич ................................................................. 58

Енрико Саис Апарисио и 62ма друари ................................. 60

Сефирино Намункура ............................................................... 62

139

14.10 Page 140

▲back to top

ДОСТОПОЧТЕНИ

Андреа Белтрами ........................................................................ 66

Тереза Валсе Пантелини ........................................................... 68

Доротея Чопитея ........................................................................ 70

Джакомо Чимати ........................................................................ 72

Симон Сруджи ............................................................................ 74

Рудолф Коморек ......................................................................... 76

Луиджи Оливарес ...................................................................... 78

Маргерита Окиена ..................................................................... 80

Мария Тронкати ......................................................................... 82

БОЖИ СЛУЖИТЕЛИ

Джузепе Куадрио ........................................................................ 86

Лаура Меоци ................................................................................ 88

Атилио Джордани ...................................................................... 90

Аугуст Хлонд ............................................................................... 92

Игнац Стухли .............................................................................. 94

Антониу Лустоза ди Алмейда ................................................. 96

Елиа Комини ............................................................................... 98

Октавио Ортис ......................................................................... 100

Аугюст Ариба ............................................................................ 102

Франческо Конвертини .......................................................... 104

Стефано Ферандо ..................................................................... 106

Ищван Шандор ......................................................................... 108

Карло Креспи Крочи ............................................................... 110

Йожеф Вандор ........................................................................... 112

Матилде Салем ......................................................................... 114

Ян Шверц и 8 другари ............................................................. 116

Костантино Вендраме ............................................................. 118

Оресте Маренго ........................................................................ 120

Карло Дела Торе ........................................................................ 122

Андрей Майцен ........................................................................ 124

Индекс на имената ................................................................... 126

Индекс на местата .................................................................... 131

Собствен салезиански литургичен календар .................... 136

140